Джо Хил - Рога

— С какво смяташе да се занимаеш? — попита Иг.

— С тебе.

Бъбреците на Иг сякаш плаваха в ледена вода.

— Ще крещя.

— Да — отвърна Ерик. — Направо нямам търпение.

Иг се хвърли към вратата. Изходът обаче се намираше на същата стена, както и вратата на банята, и Ерик се хвърли вдясно от него, за да му отреже пътя. Иг с шеметна скорост избяга от Ерик и се опита да излезе през вратата отпред, и в същото време една пронизителна, ужасна мисъл се стрелна в ума му: „Няма да успея.“ Ерик пак бе вдигнал във въздуха черешовата си палка, сякаш беше топка и той смяташе да я запокити надалече.

Краката на Иг се препънаха в нещо и когато той се опита да пристъпи напред, не можа. Глезените му се замотаха, той загуби равновесие и рухна напред. Ерик дойде с палката и Иг чу тихото ѝ свистене, когато тя мина зад главата му, а после шумно пращене, когато тя забърса рамката на вратата и откърти парче дърво колкото бебешко юмруче.

Вдигна ръце, точно преди да се стовари на пода, и може би това отърва носа му от второ счупване в живота му. Погледна надолу между лактите си и видя, че краката му са се замотали в чифт от захвърлените гащички на Глена, от черна коприна с отпечатани по нея малки червени дяволчета. Усети, че Ерик застана зад него и разбра, че ако се опита да се изправи, палката от кораво като желязо дърво ще го халоса по тила. Не се опита да се изправи. Вкопчи се в пода и задрапа пълзешком напред като безумен. Служителят на закона заби в задника на Иг обувката си „Тимбърленд“ четирийсет и шести номер, блъсна го, брадата на Иг се тресна в пода и той се плъзна по лице по лакирания чамов под. Рамото му закачи подпряното на стената весло и то падна върху него.

Иг се претърколи, награби слепешката веслото и се опита да го махне от себе си, за да може да се изправи. Ерик Ханити връхлетя към него и пак вдигна палката. Очите му не виждаха, лицето му беше безизразно — така, както изглеждаха лицата на хората, изпаднали под влиянието на рогата. Рогата ги биваше да карат хората да вършат ужасии и Иг разбираше, че те сега подканват Ерик да се прояви в цялата си гадост.

Той се движеше, без да мисли, бе вдигнал нагоре веслото с две ръце, все едно го поднасяше в дар. Погледът му се фокусира върху един надпис на дръжката: „На Иг, от най-добрия ти приятел Лий Турно — ето ти нещо за следващия път, когато тръгнеш срещу течението на потока.“

Ерик замахна надолу с палката. Тя сцепи веслото на две в най-тясната точка на дръжката, веслото се преобърна във въздуха и го халоса по лицето. Той изсумтя и отстъпи крачка назад със залитане. Иг хвърли възлестата дръжка по главата му, тя го уцели над дясното око и отскочи — спечели на Иг достатъчно време да се оттласне с лакти и да се изправи на крака.

Иг не беше готов Ерик да се окопити толкова бързо, но щом се изправи, Ханити пак го нападна и замахна с палката. Иг отскочи назад. Дебелият край на палката мина толкова близо до него, че раздра плата на фланелката му. Тя продължи да снове около него и се удари в екрана на телевизора. Стъклото се напука като паяжина, нещо вътре в монитора изпращя силно и проблесна бяла светлина.

Иг се нахака в масичката за кафе и за миг бе застрашен да се катурне върху нея. Но успя да се удържи, докато Ханити изтръгне палката от хлътналия навътре екран. Иг се обърна, стъпи върху масичката за кафе, прескочи дивана и се приземи зад облегалката, като прегради с него пътя на Ерик. Още две крачки — и влезе в кухничката.

Обърна се. Ерик Ханити го гледаше през междинния прозорец. Иг се приведе, задъхан, усети пробождане в белия дроб. Кухнята имаше два изхода — можеше да тръгне вляво или вдясно, но и през двата щеше да попадне обратно във всекидневната при Ерик, а той нямаше да го пропусне да стигне до стълбището.

— Не съм дошъл тук, за да те убия, Иг — каза Ерик Ханити. — Наистина исках само да ти набия малко разум в главата. Да ти внуша нещо, да те науча да не припарваш до Лий Турно, ебати. Обаче — проклета работа. Все ми е в акъла, че трябва да ти разбия смахнатия череп, точно както ти постъпи с Мерин Уилямс. Не мисля, че някой с рога на главата трябва да бъде оставен да живее. Мисля, че ако те убия, ще направя ебаси услугата на щата Ню Хемпшир.

Рогата. Беше под въздействие на рогата.

— Забранявам ти да ми навреждаш — заяви Иг; опитваше се да подчини Ерик Ханити на волята си, да вложи в рогата си цялото съсредоточаване и сила, която можеше да събере. Те запулсираха, ала болезнено, нямаше я обичайната възбуда. Те не въздействаха така. Не желаеха да свирят тази песен, да пречат на греха, без значение доколко животът на Иг зависеше от това.