Джо Хил - Рога

Рори се изправи бавно на крака, направи крачка назад и стъпи в ниска купчина от дървени греди, стари консервени кутии и ръждива тел. Боклуците се размърдаха под крака му, той залитна и пак седна на земята. Втренчи се в онова, което Иг бе насочил към него — старинна вила с три закривени, ръждясали зъба.

Иг усети пробождане в дробовете си, парване, каквото често усещаше при получаване на астматичен пристъп и той издиша в опит да охлаби стягането в гърдите. От ноздрите му блъвна дим. С периферното си зрение той забеляза, че момчето по слипове става на едно коляно и бърше лицето си с две ръце — трепереше, по тесни бели гащи.

— Ще ми се да побягна — каза Джеси.

— И на мен — обади се дебелакът.

— Да зарежем тука Рори да мре сам — продължи Джеси. — Какво ли е направил той за нас?

— Натресе ми отстраняване от училище за две седмици за това, че съм наводнил тоалетната в училище, а аз дори не съм запушил тоалетните — рече дебелакът. — Просто стоях там. Така че, майната му. Искам да живея!

— Бягайте тогава — подкани ги Иг; Джеси и Дебелака се врътнаха и хукнаха към гората.

Иг свали вилата и заби остриетата и в земята, облегна се на дръжката и погледна над нея към тийнейджъра, седнал върху купчината боклук. Рори не направи опит да стане, а се втренчи в него с големите си очи, запленен.

— Кажи ми кое е най-лошото, което си извършил, Рори — подкани го Иг. — Искам да знам дали това е нова степен на падение за теб, или си имал и по-големи.

Рори заговори механично:

— Свих четирийсет долара от майка ми да купя бира, и по-големият ми брат Джон я преби, когато тя каза, че не знае какво е станало с тия пари. Джони реши, че ги е профукала за лотарийни билети с изстъргване и лъже, а аз нищо не казах, защото ме беше страх, че ще пребие и мен. Като я фрасна, звукът беше все едно някой рита диня. Лицето ѝ още не се е оправило и ми се гади всеки път, като я целувам за лека нощ. — Щом заговори, по чатала на джинсовите къси панталони на Рори се разпълзя тъмно петно. — Ще ме убиеш ли?

— Не днес — отвърна Иг. — Върви си. Пускам те. — Миризмата на урината на Рори го отвращаваше, но той се сдържаше да не проличи по лицето му.

Рори се вдигна. Краката му видимо трепереха. Той се плъзна встрани и заотстъпва към дърветата заднишком, без да сваля поглед от Иг и вилата му. Не гледаше къде върви и без малко не се препъна в Лекето, който продължаваше да седи на земята по гащи и чифт развързани кецове за тенис. Лекето притискаше наръч дрехи към гърдите си и зяпаше Иг със същия поглед, с който би оглеждал нещо мъртво и болно, труп, разяден от зарази.

— Да ти помогна да станеш? — предложи му Иг и пристъпи към него.

И щом го направи, Лекето скочи на крака и отстъпи няколко крачки назад.

— Не се приближавай!

— Не му давай да те пипне — извика Рори.

Иг погледна Лекето в очите и каза с най-търпеливия тон, който успя да постигне:

— Само се опитвах да помогна.

Горната устна на Лекето се изпъна в погнусена, подигравателна усмивка, но гледаше със същия замаян и унесен поглед, който Иг вече познаваше — погледът, който казваше, че рогата го завладяват и налагат влиянието си.

— Не ми помогна — каза Лекето. — Ти прецака всичко.

— Те те горяха — каза Иг.

— Е, и? Всички „зайци“, които се класират за плувния отбор, ги бележат. Оставаше ми само да посмуча змията, за да покажа, че обичам вкуса на кръвта, и после щях да съм бетон с тях. А ти дойде и го развали.

— Измитайте се оттук. И двамата.

Рори и Лекето побягнаха. Другите двама ги чакаха в края на гората, и когато Рори и Лекето ги стигнаха, всички се поспряха в ухаещия на борови иглички мрак под дърветата.

— Той какъв е? — попита Джеси.

— Страшен — отвърна Рори. — Той е страшен.

— Искам само да се махна — обади се дебелият. — И да забравя за всичко това.

Тогава на Иг му хрумна нещо. Той пристъпи напред и им извика:

— Не! Не забравяйте! Запомнете, че тук има нещо страшно! Кажете на всички! Кажете им да не припарват до старата леярна. Сега това място е мое! — Зачуди се дали на новопридобитите му сили е подвластно да ги убеди да не забравят, след като всички други явно го забравяха. За други неща той можеше да бъде много убедителен, тъй че вероятно би могъл да се наложи и в това.

Момчетата го погледаха в унес още малко, а после Дебелакът хукна да бяга, а другите го последваха. Иг ги гледа, докато се изгубиха. После вдигна обезглавената змия със зъбците на вилата — от врата ѝ, като от маркуч, неспирно капеше кръв — и я отнесе вътре в леярната, където я погреба под грамада от тухли.