Джо Хил - Рога

Иг въздъхна с облекчение и вдигна ръце към слепоочията си. Рогата бяха твърди като кост и изпълнени с неприятна, трескава горещина. Отвори уста да закрещи, но някой го изпревари.

Желязната врата и сводестите тухлени стени заглушаваха звука, но сякаш в далечината се чу остър, болезнен писък, последван от смях. Беше момиче. Тя пищеше. „ Моля те! — пищеше тя. — Недей, спри !“ Иг бутна желязната врата на пещта; сърцето му тупкаше силно.

Той се измъкна навън, на ясната и чиста светлина на августовското утро. Отново треперлив вик на уплаха, или на болка, се разнесе отляво, откъм дупката без врата, през която се излизаше навън. На някакво полусъзнателно ниво Иг за първи път долови гърленост, дрезгавина в крещящия глас и разбра, че изобщо не е момиче, а момче, чийто глас бе писклив от паника. Иг не се забави — изхвърча бос по цимента, покрай количката със стари, ръждясали инструменти. Награби първия, попаднал му подръка, без да спира и без да го поглежда, просто искаше да има какво да размахва.

Те бяха навън, на асфалта — трима облечени и един нацапан с кал, само по чифт бели слипове, които му бяха малки. Момчето по бельо, мършаво и с дълъг торс, беше малко, може би на тринайсет. Другите бяха по-големи, предпоследен или последен клас в гимназията.

Едното, хлапе с бръсната глава с формата на електрическа крушка, бе седнало върху почти голото момче и пушеше цигара. На няколко крачки зад него стоеше дебел хлапак по потник. Лицето му беше потно и радостно и той подрипваше от крак на крак, а циците му на дебелак се друсаха. Най-голямото момче стоеше отляво и държеше за опашката малка, гърчеща се ивичеста змия. Иг позна змията — невъзможно, но беше истина; беше същата, която му хвърляше продължителни погледи предния ден. Тя се гърчеше и се опитваше да се извие нагоре достатъчно, че да ухапе държащото я момче, ала не можеше. Това трето момче държеше в другата си ръка чифт градинарски ножици. Иг стоеше зад всички тях, на вратата, и ги гледаше отвисоко, от близо два метра над земята.

— Стига! — изпищя момчето по бельо. Лицето му бе оцапано с кал, но там, където сълзите бяха прорязали дири в нея, изпъкваха светли, розови ивици. — Спри, Джеси! Стига вече!

Пушачът, Джеси, седнал върху него, изтръска гореща пепел върху лицето на момчето.

— Млъкни бе, леке от сперма! Ще е достатъчно, когато кажа аз.

Лекето вече няколко пъти го бяха изгорили с цигара. Иг виждаше три ярки, лъскави червени петна по възпалената тъкан на гърдите му. Джеси местеше върха на цигарата от белег на белег и я задържаше само на два пръста от кожата на Лекето. Горящото въгленче описа неравен триъгълник.

— Ти знаеш ли защо те изгорих на триъгълник? — попита Джеси. — Така нацистите са бележели педалите. Това е твоят знак. Щях да те бележа с нещо по-леко, ама ти се разквича, все едно са те напънали в гъза. Освен това и дъхът ти мирише на пресен хуй.

— Ха! — кресна дебелият. — Ама че смешно, Джеси!

— И имам тъкмо средството да разкараме тая миризма на хуй — обади се момчето със змията. — Нещо, с което да му промием устата.

И щом го каза, третото момче вдигна разтворената ножица, захвана с нея главата на змията, стисна дръжките с една ръка, ножиците щракнаха влажно и той рязна главата ѝ. Тя тупна със силен звук, като гумена топка. Тялото на змията се извиваше и се гърчеше, уви се около себе си и се разгъна, разтресено от поредица мощни спазми.

— Лелеееее! — писна дебелакът, като подскачаше нагоре-надолу. — Ти я обезглави тая гад бе, Рори!

Рори клекна до Лекето. От шията на змията на бързи, артериални изблици шуртеше кръв.

— Смучи! — кресна Рори и тикна змията в лицето на Лекето. — Трябва само да я посмучеш, и Джеси ще се махне.

Джеси се засмя, дръпна силно от цигарата и въгленчето на края ѝ се разгоря в ярко, отровно червено.

— Стига! — обади се Иг и сам не позна гласа си — плътен, кънтящ глас, който сякаш излизаше от дъното на комин, и щом заговори, цигарата в ръката на Джеси избухна в бял пламък като пиратка и изхвърча нагоре.

Джеси писна, катурна се назад и падна от Лекето във високата трева. Иг скочи от циментовата площадка в бурените и заби дръжката на инструмента, който държеше, в корема на дебелака. Все едно ръчкаше гума — усети жилава, твърда съпротива да разтърсва пръта. Дебелият се закашля и се олюля назад на пети.

Иг се завъртя и насочи острието на инструмента към момчето на име Рори. Рори пусна змията, тя тупна на асфалта и се загърчи отчаяно, сякаш още беше жива и се опитваше да се изниже.