Джо Хил - Рога

Иг отвори вратата навътре. Едва вчера сутринта бе излязъл от апартамента, и все пак, когато го оглеждаше сега, имаше чувството, че никога не е живял тук и за пръв път вижда жилището на Глена. Мебелите бяха евтини, закупени от дворни разпродажби: диван втора употреба с лекьосана тапицерия от рипсено кадифе, спукан мек фотьойл, чийто пълнеж от синтетична вата се подаваше навън. Тук нямаше почти нищо от него — нито снимки, нито лични вещи, само няколко книги с меки корици на лавицата, някой и друг диск и лакирано весло с изписани имена по него. Веслото беше от последното му лято в лагера „Галилея“ — учеше децата да хвърлят копие и го избраха за Ръководител на годината. Всички останали ръководители го бяха подписали, както и децата от неговото бунгало. Иг не си спомняше как то е попаднало тук и какво е възнамерявал да прави с него.

Той погледна в кухнята през междинния прозорец. На покрития с трохи плот имаше празна кутия от пица. Мивката беше отрупана с нащърбени чинии. Над тях бръмчаха мухи.

Тя му беше споменавала сегиз-тогиз, че им трябват нови чинии, но той не беше възприел намека. Опита се да си спомни дали някога е купувал на Глена нещо хубаво. Единственото, за което се сети, беше бира. Когато тя учеше в гимназията, Лий Турно поне беше достатъчно мил, че да ѝ открадне яке. При тази мисъл — че Лий можеше да е по-свестен мъж от него в каквото и да било отношение — му призля.

В момента той не искаше Лий да се върти в мислите му и да го кара да се чувства нечист. Иг смяташе да си приготви лека закуска, да си стегне багажа, да разтреби в кухнята, да напише бележка и да си тръгне — в този ред. Не искаше, ако някой дойде да го търси, да го завари тук — родителите му, брат му, полицията, Лий Турно. В леярната, където вероятността да срещне някого беше малка, бе по-безопасно. А и без това сумрачната и задушна атмосфера на апартамента, влажният и застоял въздух не му понасяше. Никога не бе осъзнавал, че това местенце е толкова усойно. Но пък и щорите на прозорците бяха пуснати, Иг не знаеше защо. Не бяха пускани от месеци.

Той намери тенджера, напълни я с вода, сложи я на котлона и го пусна на максимум. Бяха останали само две яйца. Той ги пусна във водата и ги остави да се варят. Мина по късия коридор до спалнята, като заобиколи една пола и чифт гащички, които Глена беше смъкнала и зарязала там. И в спалнята щорите бяха спуснати, макар че това беше нормално. Не запали лампите — нямаше нужда да вижда. Знаеше кое къде е.

Обърна се към гардероба, после се спря и се намръщи. Всичките чекмеджета бяха извадени — и нейните, и неговите. Той не разбираше, никога не си оставяше чекмеджетата по този начин. Зачуди се дали някой му е ровил из нещата — Тери, може би; брат му се е опитвал да разбере какво се е случило с него. Но не, Тери не би си играл по този начин на частен детектив. Иг усети как дребните детайли се свързват, за да съставят голяма картина: входната врата — отключена, щорите — спуснати, та никой да не може да надникне в апартамента, гардеробът — преровен. Всички тези неща бяха свързани по някакъв начин, но преди той да се досети как, чу, че в банята някой пусна водата на тоалетната.

Стресна се — не бе видял колата на Глена на страничния паркинг, не можеше да си представи защо тя би могла да си е у дома. Тъкмо отвори уста да я повика, да ѝ извести, че е тук, когато вратата се отвори и от кенефа излезе Ерик Ханити.

С една ръка придържаше панталона си, а в другата държеше списание — „Ролинг Стоун“. Вдигна очи и се вторачи в Иг. Иг също го загледа. Ерик остави списанието да се изплъзне от ръката му и да падне на пода. Вдигна си панталона и закопча колана. Кой знае защо беше със сини латексови ръкавици.

— Ти какво правиш тук? — попита Иг.

Ерик измъкна дървена палка, с черешов цвят, от една гайка на колана си.

— Ами… — рече той. — Лий иска да говори с теб. Ти каза, каквото имаше за казване, онзи ден, но той — не. А Лий Турно го знаеш. Обича последната дума да е негова.

— Той ли те прати?

— Само да наблюдавам апартамента. Да следя дали ще наминеш. — Ерик се намръщи. — Страшно гадно беше да цъфнеш в службата на конгресмена. Мисля, че тия твои рога ми разбълникаха мозъка. Забравих, че изобщо ги имаш, чак до ей този момент. Лий разправя, че вчера с тебе сме си говорили, но хабер си нямам за какво. — Той бавно залюля напред-назад палката в десницата си. — Не че има някакво значение. Повечето приказки са глупости. Лий е по приказките, аз съм повече по действията.