Джо Хил - Рога

Преди обяд той отиде в гората да се изсере и клекна над един пън, смъкнал гащи до глезените. Когато ги вдигна, една трийсетсантиметрова ивичеста змия се беше свила на кълбо в боксерките му. Той изпищя, сграбчи я и я метна в листака.

Избърса се със стар вестник, но пак се чувстваше нечист и слезе по пистата „Ивъл Канивъл“ да се топне гол във водата. Усети възхитителната прохлада на реката по голата си кожа, затвори очи, оттласна се от брега и се плъзна в течението. Цикадите бръмчаха и цимбалите им свиреха хармония, и звукът ту се издигаше, ту спадаше, издигаше се и спадаше, като дишането. Дишаше леко, но щом отвори очи, видя водни змии да се стрелкат под него като торпеда, отново изпищя и издрапа на брега. Внимателно прекрачи над нещо, което смяташе за дълга, омекнала от реката пръчка, и подскочи разтреперан, когато тя се плъзна сред мократа трева — смок плъхояд, на ръст колкото него.

Той се оттегли в леярната, за да им избяга, но отърване нямаше. Клекнал в пещта, той ги гледаше как се събират на пода пред вратата, плъзгат се през дупки в мазилката между тухлите, падат вътре през отворените прозорци. Все едно помещението извън доменната пещ беше вана и някой беше пуснал кранчетата, и от тях течаха топли и студени змии. Те капеха вътре и се разливаха по пода, сливаха се — развълнувана течност.

Иг ги гледаше нещастно, главата му жужеше от нервни мисли, и жуженето им по честота и тон съвпадаше с цвъртенето на цикадите. Гората ехтеше от песента им, мъжките призоваваха женските с онова единствено влудяващо послание, което ехтеше ли ехтеше безспир.

Рогата. Рогата предаваха сигнал, досущ като ебливата мелодия на цикадите. Те излъчваха постоянен призив по мрежата на Радио Змия. Следващата песен е за всички вас, изхлузващи кожата си любовници, някъде там! Рогата призоваваха и змии, и грехове да излязат от тъмното, подмамваха ги да се покажат от скривалищата си.

Той се замисли — не за първи път — дали да отреже рогата от главата си. В количката имаше дълъг, ръждясал трион със закривени зъби. Но рогата бяха част от тялото му, сливаха се с черепа му, свързани с останалия му скелет. Той натисна с показалец върха на левия рог, докато усети остро убождане, отдръпна си ръката и видя рубиненочервена капка кръв. Рогата му сега бяха най-истинското и най-веществено нещо в неговия свят и той се опита да си представи как прерязва с трион единия от тях. При тази мисъл се разтрепери, видя шуртяща кръв, усети раздираща болка. Все едно да прекара триона през глезена си. За отстраняването на рогата щяха да са нужни мощна упойка и хирург.

Само че всеки хирург, на който ги покажеш, щеше да приложи мощната упойка върху сестрата и после, когато тя изпадне в несвяст, да я изчука върху операционната маса. Иг се нуждаеше от начин да прекрати сигнала, без да реже части от тялото си, начин да спре излъчването на Радио Змия, някак да го накара да заспи.

Такъв му липсваше и резервният му план беше да отиде там, където нямаше змии. Не беше ял от дванайсет часа, а Глена работеше в салона в събота сутрин — правеше прически и скубеше вежди. Нямаше да си е вкъщи и щеше да разполага сам с апартамента и хладилника ѝ. Овен това, беше оставил там пари в брой и повечето от дрехите си. Можеше да ѝ остави бележка за Лий („Скъпа Глена, отбих се да хапна един сандвич, взех си някои неща, зачезвам за известно време. Избягвай Лий Турно, той уби последното ми гадже. С обич, Иг“).

Той се качи в гремлина и петнайсет минути по-късно паркира на ъгъла пред блока на Глена. Жегата го мореше, беше все едно отваряш вратата на нагорещена фурна. Но на Иг не му беше неприятно.

Той се зачуди дали не трябваше да обиколи квартала няколко пъти, за да се увери, че из него няма ченгета, които да го дебнат, готови да го задържат за това, че е извадил нож на Лий Турно предния ден. После реши просто да рискува и да влезе. Ако Щурц и Посада го причакваха, чрез рогата Иг щеше да им устрои страшен кеф, щеше да ги накара да се ближат в поза 69. Мисълта го накара да се ухили.

Но на кънтящото стълбище единствена компания на Иг се оказа сянката му — три и половина метра висока и рогата, тя го водеше към горния етаж. Глена беше излязла и беше оставила отключено, което не беше характерно за нея. Той се зачуди дали не е мислела за други неща, когато е напуснала сградата — дали се е тревожила за него и се е питала къде ли е. Или може би просто се беше успала и излязла бързешком. По-скоро това беше. Иг беше нейният будилник, той я разтърсваше, за да я събуди, и правеше кафето. Глена не беше по ранното ставане.