Джо Хил - Рога

— Мразя те, копеле себично! — прошепна Иг и хвана китката на брат си, за да му махне ръката от очите, и в този миг…

Тери потръпва и се събужда, оглежда се с мътен поглед наоколо и не знае къде се намира. Непозната кола пътува по път, който той не може да разпознае, лее се такъв порой, че чистачките не могат да му насмогнат, нощен свят отвъд размазани, шибани от бурята дървета и клокочещо черно небе. Той си търка лицето с една ръка и се опитва да си проясни мислите, поглежда нагоре, кой знае защо очаква да види малкия си брат да седи до него, но вместо него там е Лий Турно, който шофира в мрака.

Започва да си припомня останалата част от вечерта, фактите се наместват, в случаен порядък, като изскачащи букви от дума в телевизионна викторина. Държи нещо в лявата си ръка — угасен джойнт, и то не някакво мижаво козче, а дебел масур с трева от долината Тенеси, дебел колкото палеца му. Тая вечер е ходил на два бара и на огъня на пясъчния нанос под моста Олд Феър Роуд, докато са обикаляли насам-натам с Лий. Препушил е и е препил и знае, че утре сутринта ще се разкайва. Утре сутрин трябва да закара Иг до летището, защото малкото братче има да хваща самолет за Добрата стара Англия, Бог да пази кралицата. До утрото остават едва няколко часа. Тери в момента не е във форма да кара когото и да било, и щом затвори очи, му се струва, че кадилакът на Лий занася наляво, като буца масло, която оставя мазна следа по наклонен настрана тиган. Точно това гадене от движението го е събудило от дрямката.

Той се надига и се насилва да се съсредоточи върху околностите. Изглежда пътуват по лъкатушното околовръстно шосе, което опасва града, описва дълъг километър и двеста полумесец около покрайнините на Гидиън, но това е напълно нелепо — тук няма нищо освен старата леярна и „Преизподнята“, а те нямат никакви причини да ходят и на двете места. След като си тръгнаха от пясъчния нанос, Тери беше решил, че Лий ще го закара до вкъщи и се зарадва. При мисълта за собственото му легло, за чистите бели чаршафи и пухкавата завивка, направо се разтрепери от удоволствие. Най-хубавото на това да си си у дома беше да се събуди в старата си стая, в старото си легло, от аромата на кафето, което се вари долу и слънчевите лъчи, които се промъкват покрай щорите, и целият ясен ден очаква той да навлезе в него. Колкото до останалия Гидиън обаче, Тери само се радваше, че остава зад гърба му.

Тази вечер е ярък пример, идеалната илюстрация тъкмо за онова, което не му липсва. Тери прекара цял час около огъня, без по никакъв начин да се почувства съпричастен; все едно гледаше всичко през стъкло — пикапите, паркирани на дигата, пияните приятели, които се бореха на плиткото, докато гаджетата им ги насърчаваха с викове, шибаният Джудас Койн реве от уредбата — пич, чиято представа за музикална сложност е песен с четири пауър акорда вместо с три 10 10 Джудас Койн, застаряваща рокзвезда, е главният герой на дебютния роман на Джо Хил „Кутия с форма на сърце“. . Живот сред селяндурите. Когато гръмотевиците затътнаха в небето и заваляха първите горещи, едри капки дъжд, Тери реши, че е извадил късмет да се отърве. Тери представа си няма как е живял тук баща му двайсет години. Тери едвам изтрайва 72 часа на това място.

Основният механизъм, който му помага да се справя, в момента се намира в шепата на лявата му ръка и при все че той знае, че вече си е минал мярката, част от него я сърби да запали и да си дръпне пак. И щеше да го направи, стига до него да стоеше всеки друг, но не и Лий Турно. Не че Лий щеше да мрънка или дори да го изгледа накриво, но Лий е помощник на конгресмен, който води война срещу дрогата, човек, който супер много държи на християнските семейни ценности и ако го спрат и в колата му се кълби дим от ганджа, ще изгори неговият задник.

Лий беше дошъл у тях към шест и половина да си вземе довиждане с Иг. Остана да поиграят тексаски покер — Лий, Иг, Тери и Дерик Периш, и Иг спечели всички ръце и обра от всичките три стотачки.

— На ти! — Тери хвърли една шепа двайсетачки на по-малкия си брат. — Когато с Мерин си пийвате шампанското след оная работа, помислете си с обич за нас. Ние сме го платили.

Иг се засмя, изглеждаше възхитен от себе си и смутен, и стана. Целуна баща си, после целуна и Тери по слепоочието — неочакван жест, който накара Тери да трепне от изненада.

— Не си навирай езика в ухото ми — заяви Тери, Иг се разсмя и излезе.

— А ти какво ще правиш тази вечер? — попита Лий, след като Иг тръгна, и Тери отговори: