Джо Хил - Рога

Лий продължи:

— Дано не е разправял това и на някой друг. И се надявам и ти да не си.

— Още не. Но скоро всеки ще узнае какво си сторил. — Лий изобщо виждаше ли рогата? Не ги бе споменал. Дори като че не ги поглеждаше.

— По-добре да не узнават — рече Лий. После мускулите в ъглите на челюстта му се отпуснаха — хрумна му нещо. Той попита:

— Записваш ли това?

— Да — отвърна Иг, но се забави твърде много, а и бездруго това бе грешният отговор; никой, който се опитва да впримчи някого, не би си признал, че записва разговора.

— Не, не записваш. Така и не се научи да лъжеш, Иг — усмихна се Лий. Лявата му ръка опипваше златната верижка на шията му. Другата бе мушнал в джоба си. — Обаче жалко за теб. Ако наистина записваше този разговор, можеше да стигнеш донякъде. Но така не мисля, че би могъл да докажеш каквото и да е. Може брат ти да ти е наприказвал нещо, когато е бил пиян, не знам, но каквото и да е казал, аз просто ще ти го избия от главата. Със сигурност няма да тръгна да го повтарям. От разнасяне на слухове никой не е прокопсал. Помисли си само. Представяш ли си Тери да отиде в полицията и да раздуе някаква безумна история как аз съм убил Мерин, и не може да я подкрепи с нищо освен с неговата дума срещу моята, след като си е мълчал цяла година? И няма никакви улики в негова подкрепа? Защото улики няма, Иг, всичките са унищожени! Ако тръгне да разправя тая история, в най-добрия случай това ще е краят на кариерата му. В най-лошия може и двамата да ни тикнат в затвора. Обещавам ти, че няма как аз да вляза без него.

Лий извади ръката от джоба си, колкото да потърка с юмрук здравото си око, все едно го бършеше от прах. За миг замижа с дясното око и се взираше в Иг с увреденото, окото, простреляно с онези бели спици. И за първи път Иг осъзна какво бе толкова ужасно в това око, какво винаги е било толкова ужасно в него. Не това, че беше мъртво . То беше просто… заето с други дела. Сякаш съществуваха двама Лий Турно. Първият беше човекът, който бе приятел на Иг повече от десетилетие човек, който можеше да признае пред децата, че е грешник и даряваше кръв на Червения кръст три пъти годишно. Вторият Лий беше човек, който зяпаше света около себе си и се чувстваше съпричастен към него колкото една пъстърва.

Лий изчисти дясното си око от онова, което бе попаднало в него и отпусна ръка до тялото си. После нехайно я пъхна обратно в джоба. Пак тръгна напред. Иг заотстъпва назад, стараеше се да не попада в обхвата му. Не беше сигурен защо отстъпва, не знаеше защо изведнъж му се стори въпрос на живот и смърт поне няколко крачки асфалт да го отделят от Лий Турно. Цикадите жужаха в короните на дърветата, ужасно, влудяващо бръмчене, което кънтеше в главата на Иг.

— Тя ти беше приятелка, Лий — каза Иг, докато отстъпваше покрай предницата на колата. — Тя ти имаше доверие, а ти я изнасили и я уби, и я заряза в гората. Как можа?

— Не си разбрал правилно едно нещо, Иг — каза Лий със спокоен, отмерен, тих глас. — Не беше изнасилване. Убеден съм, че ти се иска да вярваш в това, но, честно, тя искаше да я изчукам. Тя ми даваше аванси от месеци. Пращаше ми съобщения. Подхвърляше ми малки двусмислени намеци. През цялото време ми се сваляше зад гърба ти. Само те чакаше да заминеш за Лондон, че да се оправим с нея.

— Не! — възкликна Иг; гадна горещина обля лицето му, чак зад рогата. — Тя можеше и да преспи с някой друг, но нямаше да легне с теб, Лий.

— Казала ти е, че иска да спи и с други. За кого си мислеше, че говори? Хайде, честно, това като че е постоянна тема с твоите гаджета, Иг. Мерин, Глена — рано или късно те всичките се нахлузват на моя хуй. — И устата му се разтвори в зъбата, агресивна усмивка, която никак не беше весела.

— Тя ти се е съпротивявала.

— Знам, че ти сигурно няма да повярваш, Иг, но тя искаше и това, искаше аз да водя, да се наложа над възраженията ѝ. Може би е имала нужда от това. Единствено така тя можеше да преодолее задръжките си. Всеки си има тъмна страна. Това бе нейната. Ти знаеш, че тя свърши, когато се чукахме, нали? Там, сред гората, с мен? Получи мощен оргазъм. Мисля, че е имала такава фантазия. Да я отведат в старата мрачна гора. Малко борба и драскане.

— И после камък в главата? — попита Иг. Вече беше заобиколил цялата предница на колата до пътническото място, а Лий го следваше стъпка по стъпка. — Тази част от фантазията?

Лий се поспря.

— Трябва да попиташ Тери. Това го свърши той.

— Това е лъжа — прошепна Иг.

— Но истина в действителност не съществува. Не и такава, която има значение — заяви Лий. Лявата му ръка се показа изпод ризата. Той носеше златно кръстче, което проблесна на слънцето. Той го сложи в уста и го засмука, после го остави да падне и каза: — Никой не знае какво се случи онази вечер. Дали аз съм ѝ разбил главата с камъка, или е бил Тери, или си бил ти … Никой никога няма да разбере какво се е случило в действителност . Не можеш да възбудиш дело, а аз не възнамерявам да сключвам сделки с никого от вас — какво искаш тогава?