Джо Хил - Рога

Полицаят, който седеше в голата, ярко осветена стая в монитора, също беше забелязал, обърна се на въртящия се стол да огледа екрана. Иг все още не виждаше лицето му — беше се извъртял дотолкова, че можеше да види само ухото и лъскавото му бяло кубе, гюлле от кост и кожа върху грубия, дебел чеп на врата му. След малко полицаят посегна и тресна с юмрук монитора в опит да оправи образа и ударът беше толкова силен, че за миг целият екран угасна.

— Господине? — попита администраторът.

Иг откъсна поглед от монитора.

— Може ли… Може ли да извикате Лий Турно? Кажете му, че Иг Периш е дошъл да го види.

— Трябва да видя шофьорската ви книжка и да ви отпечатам пропуск, преди да ви пусна да влезете — каза той с безизразен, механичен глас, втренчил празен поглед в рогата като омагьосан.

Иг погледна пропускателния пункт и веднага разбра, че не би могъл да влезе с магнезиева ракета, скрита в ръкава.

— Кажете му, че ще изчакам тук, навън. Кажете му, че ще пожелае да ме види.

— Не мисля — отвърна администраторът. — Не мога да си представя кой би пожелал. Вие сте ужасен. Имате рога и сте ужасен. Само като ви погледна, и ми се ще да не бях идвал днес на работа. Без малко да не дойда. Веднъж месечно си отпускам ден за психично здраве — оставам си вкъщи, обувам гащите на майка си и яко се надървям. За дъртачка тя има доста мръснички нещица. Има черен сатенен корсет с гръб с пластини от китова кост и много върви, екстра е. — Очите му бяха изцъклени, в ъгълчето на устата му лъщеше малка бяла слюнка.

— Особено ми харесва, че го смяташ за ден за психично здраве — отбеляза Иг. — Извикай ми Лий Турно, ако обичаш.

Администраторът се извъртя настрани на деветдесет градуса, с рамо към Иг. Натисна едно копче, после замърмори в микрофона. Заслуша се, после каза „Добре“. Врътна се отново към Иг. Кръглото му лице лъщеше от пот.

— Той цяла сутрин има срещи.

— Кажи му, че знам какво е направил. Точно с тези думи. Кажи на Лий, че ако иска да поговорим за това, ще го изчакам пет минути на паркинга.

Администраторът впи в него безизразен поглед, после кимна, извърна се пак и каза в микрофона:

— Господин Турно? Той казва… казва, че знае какво сте направил? — Превърна го във въпрос в последния момент.

Иг не чу какво още имаше да каже администраторът обаче, защото след миг в ухото му зазвуча глас — глас, който познаваше добре, ала не бе чувал от няколко години.

— Шибаният Иги Периш! — възкликна Ерик Ханити.

Иг се обърна и видя плешивия полицай, който седеше пред наблюдателния монитор в стаята отвъд плексигласовата преграда. На осемнайсет Ерик беше тийнейджър, излязъл от каталога на „Абъркромби енд Фич“ — едър и жилав, с ниско подстригана къдрава кестенява коса. Обичаше да се разхожда без обувки, с пусната риза и джинси, смъкнати на хълбоците. Но сега, почти на трийсет, лицето му се беше разплуло и превърнало в месеста буца, и когато косата му започна да оредява, той я обръсна, вместо да води битка, която не можеше да спечели. Сега беше величествен в своята плешивост — ако имаше обица на едното ухо, можеше да играе Мистър Пропър в телевизионна реклама. Вероятно неминуемо, той беше наследил професията на баща си — занаят, който му предоставяше и власт, и законно прикритие от време на време да причинява болка на хората. Навремето, когато Иг и Лий още бяха приятели (ако някога изобщо са били приятели), Лий бе споменал, че Ерик е началник на охраната на конгресмена. Каза и че Ерик се е кротнал много. Лий дори беше ходил с него на спортен риболов един-два пъти. „Разбира се, за примамка той използва черните дробове на изкормени протестиращи — беше казал той. — Разбирай го както си искаш.“

— Ерик — каза Иг и се дръпна от гишето. — Как си?

— Щастлив — отвърна Ерик Ханити. — Радвам се да те видя. А ти, Иг? Как я караш? Да си убил някого тая седмица?

— Добре съм — отвърна Иг.

— Не ми изглеждаш добре. Изглеждаш така, все едно си забравил да си пиеш хапчето.

— Какво хапче?

— Е… няма как да не си нещо болен. Вънка е над трийсет градуса, а пък ти си с яке и се потиш като шопар. Плюс това на главата ти растат рога, а аз знам, че това не е нормално. Разбира се, ако беше здрав, никога нямаше да размажеш лицето на гаджето си и да я зарежеш в гората. Малката червенокоса пичка — каза Ханити и огледа Иг с наслада. — Оттогава съм ти фен, Иг, знаеш ли? Без майтап. От години си мислех, че на твойто богаташко семейство трябва да му поспадне реномето. Особено на брат ти, дето има толкова много шибани кинти и всяка вечер го дават по телевизията с модели на бански костюми в скута, все едно е бачкал поне един ден в живота си. И после ти го спретваш оня номер. Зарина с лайна името на семейството си, дето никога няма да ги изчистят. Аз съм във възторг. Не знам какво би могъл да направиш на бис. Какво ще направиш на бис, Иг?