Джо Хил - Рога

Тревогата му беше, че с щангата щеше да стане твърде бързо, че Лий можеше и въобще да не разбере какво го е ударило. В един съвършен свят Иг би принудил Лий да се качи в колата и щеше да го откара някъде, за да го удави. Да натиска главата му под водата и да го гледа как се съпротивява. Тази мисъл го накара да се ухили, без да съзнава, че от ноздрите му се процежда дим. В ярко осветеното купе на колата той беше само бледа лятна мараня.

След като Лий почти бе изгубил зрението на лявото си око, той стана кротък и ходеше със сведена глава. Отработи по двайсет часа неплатен доброволен труд за всеки магазин, от който беше крал, без значение колко беше взел — чифт маратонки за трийсет долара, или кожено яке за двеста долара. Написа писмо до вестника, в което описа подробно всяко от престъпленията си и се извини на търговците, на приятелите си, на майка си, на баща си и на своята църква. Той прие вярата — буквално — и участваше като доброволец във всяка програма, предлагана от „Светото сърце“. Работеше всяко лято с Иг и Мерин в лагер „Галилея“.

И всяко лято по веднъж Лий гостуваше като оратор на неделната утринна служба в лагер „Галилея“. Той винаги започваше, като разказваше на децата как е бил грешник, крадял е и е лъгал, използвал приятелите си и манипулирал родителите си. Казваше на децата, че някога е бил сляп, но сега е прогледнал — и го казваше, като сочеше полусъсипаното си ляво око. Произнасяше една и съща морализаторска вдъхновяваща реч всяко лято. Иг и Мерин слушаха в дъното на параклиса, и когато Лий посочеше окото си и цитираше „Чудна благодат“, гърбът и ръцете на Иг неминуемо настръхваха. Иг се смяташе за късметлия, че го познава, гордееше се, че го познава и има малка роля в историята на Лий.

Беше адски добра история. Особено много се харесваше на момичетата. Харесваха и това, че Лий е бил лош, и че се е преобразил; харесваше им, че той можеше да говори за собствената си душа, и че децата го обичаха. Имаше нещо непоносимо благородно в начина, по който спокойно си признаваше нещата, които е извършил, без да показва нито срам, нито стеснение. На момичетата, с които ходеше, им харесваше, че са единственото изкушение, което все още си позволява.

Приеха Лий в семинарията в Бангор, щата Мейн, но той се отказа от теологията, когато майка му се разболя, и се прибра, за да се грижи за нея. Родителите му вече се бяха развели и баща му живееше с втората си жена в Южна Каролина. Лий даваше на майка си лекарствата, поддържаше чаршафите ѝ чисти, сменяше ѝ памперсите и гледаше с нея обществената телевизия. Когато не беше до леглото на майка си, беше в университета в Ню Хемпшир, където завърши магистратура по медийни науки; в събота ходеше до Портсмут да работи в офиса на най-новия конгресмен от Ню Хемпшир.

Започна като доброволец без заплащане, но когато майка му умря, работеше там на щат като началник на програмата на конгресмена за популяризиране на религията. Много хора смятаха, че Лий е причината номер едно да преизберат конгресмена последния път. Противникът му, бивш съдия, беше подписал документ, с който даваше на бременна престъпничка правото да абортира в първия триместър и Лий го обяви за смъртно наказание за нероденото. Обиколи половината църкви в щатите, за да говори за това. Изглеждаше добре на амвона с вратовръзката и свежата си бяла риза, и никога не пропускаше възможността да се обяви за грешник, и всички бяха във възторг от това.

Работата на Лий в кампанията бе дала повод и за единствената му караница с Мерин, въпреки че Иг не беше сигурен дали когато единият не желае да се защитава, това е караница. Мерин направо го разкъса на парченца заради историята с аборта, но Лий го прие спокойно и заяви: „Ако ти искаш да напусна работата си, Мерин, още утре си подавам оставката. Няма какво да му мисля. Но ако остана на тази длъжност, ще трябва да върша онова, за което са ме наели, и ще го върша добре.“ Тя каза, че Лий няма срам. Лий отвърна, че понякога не бил убеден, че притежава нещо друго освен срам, и тя се сопна: „Ох, Боже, я не ми се прави на сериозен“, но след това го остави на мира.

Лий обичаше да я гледа, разбира се. Иг го беше забелязвал понякога как оглежда Мерин, когато тя става от масата и полата шумоли около краката ѝ. Винаги бе обичал да я гледа. Иг не беше против Лий да гледа. Мерин беше негова. А и бездруго след онова, което бе сторил с окото на Лий — с времето той беше започнал да се чувства лично отговорен за частичната му слепота — той надали би могъл да недоволства срещу него за един поглед към хубава жена. Лий често казваше, че от злополуката би могъл да ослепее напълно и че се опитвал да се наслаждава на всяко едно хубаво нещо, изпречило се пред очите му, все едно за последен път опитва сладолед. Лий имаше дарба за такива изказвания, да признава простичко насладите и грешките си, без да се бои от подигравки. Не че някой му се подиграваше. Тъкмо напротив — всички окуражаваха Лий. Неговото преображение беше ебаси и вдъхновяващото. Може би скоро някой ден той сам щеше да се кандидатира за политическа длъжност. Вече се водеха разговори в този дух, макар и Лий да отхвърляше със смях всякакви предположения, че може да се стреми към по-висока длъжност и пускаше лафа на Граучо Маркс, че всяка група, която би го приела за свой член, не струвала. И Цезар бе отказвал трона три пъти, спомняше си Иг.