Джо Хил - Рога

— Получих съобщението ти — каза Лий. — Е… Значи знаеш.

Иг се стъписа — не си беше представял, че дори и под влияние на рогата Лий ще си го признае толкова откровено. Обезоръжи го и стеснителното, полуусмихнато извинително изражение на лицето на Лий, изражение, което изглеждаше почти смутено, сякаш изнасилването и убийството на приятелката на Иг беше недодялан гаф пред обществото, като да изцапаш с кал новия килим.

— Знам всичко , шибаняко — заяви Иг с разтреперан глас.

Лий пребледня; червени петна разцъфнаха на бузите му. Той вдигна лявата си ръка с разтворена длан — жест, който казваше „чакай малко“.

— Иг. Няма да се оправдавам. Знаех, че е грешно. Бях си пийнал повечко, а тя видимо имаше нужда от приятел, и нещата излязоха извън контрол.

— Само с това ли ще се защитиш? Че нещата, ебати, излезли извън контрол? Знаеш, че съм дошъл да те убия.

Лий го гледаше втренчено, после се огледа през рамо към Ерик Ханити, а после отново погледна Иг.

— Предвид миналото ти, Иг, не бива да си правиш шегички. След онова, което преживя заради Мерин, е редно да внимаваш какви ги приказваш в присъствието на пазител на закона. Особено пазител като Ерик. Той не разбира от ирония.

— Не иронизирам.

Лий опипа златната верижка на врата си и каза:

— Ако щеш вярвай, но ми е много кофти заради това. Същевременно една частица от мен се радва, че си разбрал. Ти нямаш нужда от нея в живота си, Иг. По-добре си без нея.

Иг не можеше да се сдържи — в гърлото му се надигна тих, мъчителен стон на ярост и той тръгна към Лий. Очакваше Лий да заотстъпва назад, но Лий не помръдна, само отново се огледа към Ерик, който кимна в отговор. Иг също стрелна Ерик с поглед — и замря. За първи път забеляза, че кобурът на Ерик Ханити е празен. Причината, че е празен беше, че той държеше револвера в ръка и го криеше под мишницата си. Иг не виждаше самия пистолет, но усещаше, че той е там, усещаше тежината му, сякаш сам го държеше. Ерик щеше и да стреля с него, Иг не се съмняваше. Той искаше да застреля брата на Тери Периш, да го пишат във вестника: „Ченге герой убива заподозрян секс убиец“ — и ако Иг пипнеше Лий, само това оправдание му беше достатъчно. Рогата щяха да свършат останалото — да накарат Ханити да се поддаде на най-свирепите си импулси. Така въздействаха те.

— Не знаех, че ти пука толкова — каза Лий най-сетне; дишаше бавно, равномерно. — Господи, Иг, та тя е боклук. Мислех, че единствената причина да живееш с нея е да се махнеш от къщата на вашите.

Иг нямаше представа за какво говори той. Денят като че замря — дори и ужасните цикади като че замлъкнаха. После Иг разбра — спомни си какво му бе признала Глена сутринта, първото признание, изтръгнато от рогата. Струваше му се невъзможно, че се е случило едва тази сутрин.

— Не говоря за нея — каза Иг. — Как можа да ти хрумне, че говоря за нея ?

— А за кого говориш тогава?

Иг не разбираше. Всички си признаваха. Още щом видеха Иг, видеха ли рогата му, и тайните се изливаха навън. Не можеха да се сдържат. Администраторът искаше да нахлузи бельото на майка си, а Ерик Ханити си търсеше оправдание да застреля Иг и да пишат за него във вестника, а сега беше ред на Лий, и единственото, което Лий имаше да признае, беше, че са му врътнали една пиянска свирка.

— Мерин — изрече дрезгаво Иг. — Говоря за онова, което си сторил на Мерин.

Лий наклони глава, съвсем мъничко, и дясното му ухо щръкна към небето — като куче, което се ослушваше за далечен звук. Изпусна тиха въздишка. После едва-едва поклати глава.

— Не схващам, Иг. Какво се предполага, че съм сторил на…

— Убил си я, ебаси! Знам, че си бил ти! Убил си я и си накарал Тери да си трае.

Лий впери в Иг продължителен, многозначителен поглед. Озърна се пак към Ерик Ханити — проверяваше, според Иг, дали Ерик е достатъчно близо, че да чува разговора им. Не беше. После Лий се обърна отново към него, и лицето му беше мъртвешко, безизразно. Промяната беше толкова разтърсваща, че Иг едва не изкрещя от страх — смешна реакция, дявол да се страхува от човек, когато се предполагаше, че трябва да е обратното.

— Тери ли ти го каза? — попита Лий. — Ако е той, е проклет лъжец!

Лий не се влияеше от рогата поради някаква причина, непонятна за Иг. Между тях се издигаше стена и рогата не можеха да я пробият. Иг се опита с воля да накара рогата да му въздействат, но това не продължи дълго. Беше като да се мъчиш да свириш на тромпет, запушен с куп парцали. Духай в него колкото силно си щеш, но той няма да просвири.