Джо Хил - Рога

— Така казах, за да престанем да я търсим. Точно за това говоря, Иг. Ти и твоето магическо мислене. Едно чукане не може да е просто чукане, то винаги трябва да е трансцендентално преживяване, променящо живота. Това е потискащо и смахнато, и ми омръзна да се преструвам, че е нормално. Я се чуй какво говориш! Защо изобщо говорим за някаква си къща на дървото, ебаси?

— Призлява ми от приказките ти — каза Иг.

— Не ти харесват ли? Не ти харесва да ме слушаш как говоря за чукане? Разваля ли ти представата за мен? Ти не искаш истински човек. Ти искаш свето видение, на което да блъскаш чекии.

— Вие май още не сте решили — обади се сервитьорката, отново застанала до масата им.

— Още две — поръча Иг, и тя си отиде.

Гледаха се. Иг се беше вкопчил в масата и изпитваше опасното желание да я преобърне.

— Когато се запознахме, бяхме деца — каза тя. — Позволихме това да се задълбочи много повече, отколкото трябва да е една ученическа любов. Ако прекараме известно време и с други хора, това ще постави връзката ни в перспектива. Можем по-късно да започнем отново и да видим дали можем да се обичаме и като зрели хора така, както сме се обичали като деца. Не зная. След като мине някакво време, може би ще можем отново да разгледаме какво можем да предложим един на друг.

— Какво можем да предложим един на друг? — повтори Иг. — Говориш като кредитен инспектор.

Тя търкаше шията си с ръка, сега гледаше нещастно — и тогава Иг забеляза, че не носи кръстчето. Зачуди се дали това крие някакъв смисъл. Кръстчето беше като годежен пръстен много преди някой от тях изобщо да е подлагал на обсъждане идеята да останат заедно цял живот. Той наистина не можеше да си спомни да я е виждал без него — мисъл, която изпълни гърдите му с болезнен хлад.

— И какво, избрала ли си си вече някого? — попита Иг. — Някого, когото искаш да изчукаш в името на поставянето на нашата връзка в перспектива?

— Аз не мисля за това така. Просто…

— Така мислиш! Заради това е цялата тази работа, ти сама го каза. Трябва да чукаме други хора.

Тя зяпна, после затвори уста, отвори я пак.

— Да. Сигурно, Иг. Сигурно и то трябва да е част от него. Искам да кажа, и аз трябва да спя с други хора. Иначе ти сигурно ще заминеш там и ще живееш като монах. Ще ти е по-лесно да продължиш нататък, ако знаеш, че аз вече съм го направила.

— Значи има някой.

— Има някой, с когото аз… излязох. Веднъж или два пъти.

— Докато съм бил в Ню Йорк — не беше въпрос, а констатация. — С кого?

— Никога не си го виждал. Няма значение.

— Все пак искам да знам.

— Не е важно. Аз няма да те разпитвам какво правиш в Лондон.

— И кого оправям — додаде той.

— Да. Както и да е. Не искам да знам.

— Но аз искам . Кога се случи това?

— Кое кога се е случило?

— Кога започна да се виждаш с онзи? Миналата седмица? Какво му каза? Каза ли, че нещата ще трябва да почакат, докато замина за Лондон? И те почакаха ли?

Тя разтвори устни съвсем леко, за да отговори, и той забеляза нещо в погледа ѝ, нещо дребно и страшно, заля го пареща горещина и той разбра нещо, което не искаше да знае. Разбра, че тя цяло лято е подготвяла този момент, още откакто започна да го навива да приеме работата.

— Докъде се е стигнало? Изчука ли го вече?

Тя поклати глава, но той не можеше да каже дали отрича, или отказва да отговори на въпроса. Тя примигаше, за да спре напиращите сълзи. Той не знаеше кога е започнало това. Учудващо бе, че не усеща порив да я утеши. Беше в хватката на нещо, което не разбираше, извратена смесица от гняв и възбуда. Част от него се изненадваше от откритието, че е приятно да са постъпили несправедливо с теб, че има оправдание да я нарани. Да види доколко може да я накаже. Той искаше да я одере жива с въпросите си. И в същото време в съзнанието му започнаха да възникват образи: Мерин на колене, омотана в чаршафи, полузатворените венециански щори хвърлят ивици ярка светлина по тялото ѝ, някой друг посяга към голите ѝ бедра. Мисълта еднакво го възбуждаше и го отвращаваше.

— Иг — каза тя тихо. — Моля те.

— Стига си ме молила. Има неща, които не ми казваш. Неща, които аз трябва да знам. Трябва да знам изчукала ли си го вече. Кажи ми, че вече си го изчукала.

— Не съм.

— Добре. Той идвал ли е там? В твоя апартамент, докато се обаждах от Ню Йорк? Седнал там, наврял ръка под полата ти?

— Не. Обядвахме заедно, Иг. Това бе всичко. Разговаряме от време на време. Главно за училище.

— Мислиш ли някога за него, докато аз те чукам?