Джо Хил - Рога

Той винаги познаваше кога тя се тревожи за нещо, знаеше всички признаци. Тя се затваряше в себе си. Приглаждаше разни неща с ръце — салфетки, полата си, неговите вратовръзки, — сякаш като изглаждаше такива маловажни неща, можеше да изглади и пътя към някое бъдеще надеждно пристанище за двама им. Забравяше да се смее и се отнасяше към нещата почти комично сериозно и зряло. Когато я гледаше такава, му ставаше смешно — приличаше му на момиченце, облякло се в дрехите на майка си. Не можеше да приема насериозно нейната сериозност.

Не беше логично тя да се тревожи, при все че Иг знаеше, че тревогата и логиката рядко вървят заедно. Но наистина — той дори не би приел работата в Лондон, ако тя не го бе посъветвала да я приеме, не го бе накарала да я приеме. Мерин нямаше да му позволи да я изпусне, беше го убеждавала безмилостно да отхвърли всякакви резерви. Беше му казала, че няма лошо да се пробва за шест месеца. Ако не му се понравеше, можеше да се прибере у дома. Но нямаше да не му се понрави. Тази работа бе тъкмо онова, с което винаги бе искал да се занимава, работата-мечта, и двамата го знаеха. А ако работата му допаднеше — както и щеше да бъде — и поискаше да остане в Англия, тя щеше да замине при него. Харвард предлагаше трансферна програма с лондонския Имперски колеж, а нейният наставник в Харвард, Шелби Кларк, подбираше участниците; нямаше съмнение, че тя можеше се класира. Можеха да си наемат апартамент в Лондон. Тя щеше да му поднася чай и кифлички по гащички, а след това можеха да се опънат. Иг се нави. Винаги бе смятал думата „гащички“ за хиляда пъти по-секси от „пликчета“. Затова прие работата и го изпратиха в Ню Йорк на триседмично лятно обучение и ориентация. И сега той се върна, а тя приглаждаше разни неща, и това не го изненадваше.

Той тръгна през помещението към нея, през блъскащото се гъмжило от тела. Наведе се над масата да я целуне, преди да се плъзне в сепарето и да седне срещу нея. Тя не вдигна уста към него и той трябваше да се задоволи с бегла целувка по слепоочието.

Пред нея имаше празна чаша от мартини и когато сервитьорката дойде, тя си поръча още едно и ѝ каза да донесе бира за Иг. Той се наслаждаваше на образа ѝ, на плавните очертания на шията ѝ, на тъмното сияние на косата ѝ в приглушената светлина, и отначало просто поддържаше разговора — измърморваше където трябва и я слушаше с половин ухо. Започна да се съсредоточава чак когато Мерин му каза, че би трябвало да гледа на престоя си в Лондон като на почивка от връзката им и дори и тогава си помисли, че тя се опитва да се шегува. Разбра, че тя е сериозна, чак когато стигна до това, че според нея и за двамата щяло да е добре да прекарват време и с други хора.

— Без дрехи — рече Иг.

— Няма да навреди — рече тя и изгълта наведнъж половината си мартини.

По-скоро начинът, по който изгълта питието си, отколкото думите ѝ го накараха да разбере и той замръзна в потрес. Тя пиеше за кураж и вече беше пресушила поне едно питие, а може би и две, преди той да дойде тук.

— Мислиш, че не мога да изтрая няколко месеца? — попита той. Щеше да подхвърли шега за мастурбацията, но докато стигне до кулминацията, се случи нещо странно. Дъхът му секна в гърлото и той не можа да каже нищо повече.

— Ами не искам да се тревожа за това какво ще се случи след няколко месеца. Не знаем как ще се чувстваш ти след няколко месеца. Нито как ще се чувствам аз. Не искам да си мислиш, че си длъжен да се връщаш у дома, само за да бъдем заедно. Или да смяташ, че аз ще се прехвърля там. Хайде да се безпокоим само за онова, което се случва сега. Погледни го така: с колко момичета си бил през целия си живот?

Той се втренчи в нея. Беше виждал този намръщен, прелестен израз на съсредоточаване на лицето ѝ много пъти, но никога преди той не беше го плашил.

— Ти знаеш отговора — каза той.

— Само с мен. А никой не прави така. Никой не прекарва целия си живот с първия човек, с когото е спал. Не и в днешно време. Няма нито един такъв човек на планетата. Трябва да има и други връзки. Поне две-три.

— Така ли го наричаш ти? „Връзки“? Каква проява на вкус!

— Добре, де — каза тя. — Трябва да изчукаш и още няколко души.

Тълпата избухна в ликуващ, одобрителен рев. Някой беше успял да отбележи.

Той възнамеряваше да каже нещо, но устата му бе твърде залепнала и трябваше да отпие от бирата. В чашата беше останала само една глътка. Той не си спомняше кога са донесли бирата, не си и спомняше как я е изпил. Беше затоплена и солена, като глътка от океана. Тя бе изчакала до днес, дванайсет часа преди той да прелети океана, за да му каже това, да му каже…