Джо Хил - Рога

Тери беше получил книжката си два дни преди това, и на другия ден той закара Иг у Лий Турно да го види. Бурята беше разцепила дървета и изтръгнала телефонни стълбове от земята, и се налагаше Тери да лъкатуши с ягуара между откършени клони и преобърнати пощенски кутии. Сякаш някаква разтърсваща подземна експлозия, някакъв последен мощен взрив бе разтърсил целия град и оставил Гидиън в развалини.

Хармън Гейтс представляваше плетеница от улици в предградията, къщи, боядисани в цитрусови цветове, двойни гаражи, от време на време — по някой плувен басейн в задния двор. Майката на Лий, медицинската сестра, жена на петдесет и нещо, стоеше пред дома на Лий Турно в стил кралица Ана и разчистваше клоните, нападали върху паркирания им Кадилак, нацупила раздразнено устни. Тери отключи вратите, за да слезе Иг, и му каза да се обади у дома, когато иска да го откара обратно.

Лий имаше голяма стая в завършеното им мазе. Майка му го беше завела долу и отворила вратата, зад която цареше пещерен мрак и единствената светлина беше синкавото сияние на телевизора.

— Имаш гост — бе казала тя безизразно.

Тя пропусна Иг и затвори след него, за да останат сами.

Лий беше без фланелка и седеше на ръба на леглото си вкопчен в рамката му. По телевизията въртяха „Бенсън“ 9 9 Американски комедиен телевизионен сериал от началото на 80-те. , въпреки че Лий беше спрял звука и телевизорът беше само източник на светлина и подвижни фигури. Превръзка покриваше лявото му око; увита на няколко пъти около черепа му, тя покриваше голяма част от главата му. Пердетата бяха дръпнати. Той не гледаше нито Иг, нито телевизора — погледът му бе забит надолу.

— Тъмно е тук вътре — отбеляза Иг.

— От слънчевата светлина ме боли главата — отвърна Лий.

— Как ти е окото?

— Не знаят.

— Има ли шанс…

— Мислят, че няма да загубя напълно зрението му.

— Това е добре.

Лий седеше. Иг чакаше.

— Всичко ли знаеш?

— Не ме интересува — отвърна Иг. — Ти ме извади от реката. Повече не ми е нужно да знам.

Иг не забелязваше, че Лий плаче, докато той издаде подсмърчащ болезнен стон. Плачеше като човек, подложен на дребен акт на садизъм — цигара, която гасят в опакото на дланта му. Иг пристъпи една крачка по-близо и ритна купчина дискове — дисковете, които той му беше дал.

— Искаш ли си ги? — попита Лий.

— Не.

— Какво тогава? Парите ли си искаш? Нямам.

— Какви пари?

— За списанията, които ти продадох. Които откраднах . — Той произнесе последната дума с буйна язвителност.

— Не.

— Защо си дошъл тогава?

— Защото сме приятели. — Иг направи още една крачка към него и извика тихо. Лий плачеше с кървави сълзи. Кръвта цапаше превръзката и се стичаше по лявата му буза. Лий разсеяно допря два пръста до лицето си. Когато ги отдръпна, бяха почервенели.

— Добре ли си? — попита Иг.

— Боли, когато плача. Трябва да се науча да престана да се скофтвам за разни неща. — Той дишаше тежко, раменете му се надигаха и се спускаха. — Трябваше да ти кажа. За всичко. Беше гадно да ти пробутам ония списания. Да те излъжа за какво са. След като те опознах, исках да върна всичко назад, но беше късно. Приятелите не се отнасят така с приятелите си.

— Няма нужда да започваме с това. Адски ми се иска никога да не ти бях давал черешовата бомба.

— Забрави — каза Лий. — Аз я исках. Аз реших. За това няма нужда да се тревожиш. Само не решавай да ме намразиш. Имам страшна нужда някой все още да ме харесва.

Нямаше нужда да го моли. От гледката на кръвта, която се процеждаше през бинта, коленете на Иг омекваха. Голямо усилие на волята му беше необходимо да не мисли как е дразнил Лий с бомбата и е говорил за всички онези неща, които биха могли да вдигнат във въздуха с нея заедно. Как се беше постарал да отнеме Мерин на Лий, който беше влязъл във водата и го беше извадил навън, когато се давеше — предателство, за което нямаше изкупление.

Той седна до Лий.

— Тя ще ти каже да не се въртиш повече около мен — каза Лий.

— Майка ми ли? Не. Не, тя се зарадва, че ще дойда да те видя.

— Не майка ти. Мерин .

— Какво говориш? Тя искаше да дойде с мен. Тревожи се за теб.

— Нима? — Лий потрепери странно, сякаш облъхнат от студ. После додаде:

— Знам защо се случи това.

— Било е скапана злополука. Това е всичко.

Лий поклати глава.

— За да ми напомни.

Иг мълчеше и чакаше, но Лий не продължи.

— За какво да ти напомни? — попита той.

Лий се мъчеше да спре напиращите сълзи. Той избърса кръвта по бузата си с опакото на дланта и остави дълга тъмна ивица.