Джо Хил - Рога

— Така си мислех и аз за Ригън и мен. — Бяха в стаята на Мерин, тя беше обърната с гръб към Иг, с наведена глава. Решеше си косата. Без да го поглежда, продължи: — Но когато беше болна, тя говореше разни неща… Големи гадости. Неща, които дори не подозирах, че си мисли за мен. Когато умря, ми се струваше, че изобщо не съм я познавала. Разбира се, аз се отървах леко в сравнение с онова, което наговори на родителите ми. Надали ще мога някога да ѝ простя онова, което наговори на татко. — Последното тя произнесе лековато, все едно обсъждаха нещо маловажно, а после млъкна.

Чак след години отново заговориха за Ригън. Но когато няколко дни по-късно Мерин му каза, че ще стане лекарка, нямаше нужда Иг да я пита каква ще бъде нейната специалност.

През последния ден на август Иг и Мерин бяха на акцията по кръводаряване, срещу църквата, в обществения център на „Светото сърце“, раздаваха картонени чаши с „Танг“ и бисквити сандвич „Лорна Дун“. Няколко тавански вентилатора разпръскваха вял поток от горещ въздух из стаята и Иг и Мерин изпиваха толкова сок, колкото и раздаваха. Той набираше смелост най-сетне да я покани да поплуват, когато влезе Тери.

Той застана в другия край на стаята и се заоглежда за Иг, и Иг вдигна ръка, за да привлече вниманието му. Тери врътна глава: „Ела тук.“ В жеста му имаше нещо вдървено, напрегнато и тревожно. В някакъв смисъл достатъчно тревожно си беше и просто това, че виждаха Тери тук. Тери не беше от хората, които дори ще припарят на църковно мероприятие в един пълен с възможности летен следобед, щом можеше да го избегне. Иг слабо осъзнаваше, че Мерин го следва към другия край на стаята, докато заобикаляше между носилките с легнали върху тях кръводарители с тръбички, забити в ръцете. Стаята миришеше на дезинфектант и на кръв.

Щом Иг стигна до брат си, Тери го хвана за ръката и я стисна болезнено. Той го обърна и го изведе през вратата във фоайето, където можеха да са сами. Портата беше отворена към ясния, горещ, мъртвороден ден.

— Ти ли му я даде? — попита Тери. — Ти ли му даде черешката?

Иг нямаше нужда да пита за кого говореше той. Гласът на Тери, изтънял и рязък, го уплаши. Иглите на паниката прободоха гърдите му.

— Лий добре ли е? — попита той. Беше неделя следобед. Лий беше отишъл предния ден у Гари. Сега Иг се сети, че сутринта не е видял Лий в църквата.

— Той и още няколко шегаджии лепнали черешова бомба на предното стъкло на една трошка и побягнали. Обаче тя не избухнала веднага, и Лий си помислил, че фитилът е угаснал. Случва се. Връщал се да го провери, когато стъклото избухнало и пръснало парчета навсякъде. Иг. Извадили шибано стъкло от лявото му око. Казват, че късмет извадил, че не е влязло в мозъка му.

На Иг му се искаше да закрещи, но нещо ставаше в гърдите му. Дробовете му бяха се вцепенили, като инжектирани с доза новокаин. Не можеше да говори, не можеше да се принуди да издаде никакъв звук през гърлото си.

— Иг — обади се Мерин. — Къде ти е инхалаторът? — Гласът ѝ беше твърд и спокоен. Тя вече знаеше всичко за астмата му.

Той се помъчи да го извади от джоба си и го изпусна. Тя го вдигна, той го пъхна в устата си и засмука продължително и влажно.

Тери каза:

— Виж, Иг, не е само окото му. Здраво е загазил. Доколкото чух, с линейката дошли и ченгета. Нали го знаеш неговия маунтинборд? Излезе, че бил откраднат. Смъкнали и от гаджето му кожено яке за двеста долара. Полицията поискала от баща му разрешение да претърси стаята му тази сутрин и я била пълна с крадено. Лий поработил две седмици в мола, в зоомагазина, и имал ключ към коридора за достъп, който минава зад магазините. Взел си купища неща. Имал сума ти списания, които чопнал от книжарницата „Мистър Пейпърбек“ и мамил хората, като им ги продавал под предлог, че събира пари за някаква измислена благотворителна кауза. Големи лайна. Ще го изправят пред съд за малолетни, ако някой от магазините повдигне обвинения. В някои отношения, ако ослепее с едното око, това ще е най-доброто за него. Може да му спечели някакво съчувствие, може би той няма да…

— О, Господи — възкликна Иг, щом чу „ако той ослепее с едното око“ и „извадили са шибано стъкло“; всичко останало беше само шум, Тери, който изсвирва с тромпета си авангарден риф. Иг плачеше и стискаше ръката на Мерин. Кога тя го беше хванала за ръка? Той не знаеше.

— Ще трябва да поговориш с него — каза Тери. — По-добре си поприказвайте и го увещай да си затваря устата. Трябва да си прикрием задниците. Ако някой разбере, че ти си му дал черешовата бомба — или че аз съм ти я дал на теб … О, Господи, Иг! Може да ме изхвърлят от оркестъра.