Джо Хил - Рога

— Страхотно — каза Иг и се усмихна безсилно.

Иг видя Мерин Уилямс и се престори, че не я е видял — нелека задача; сърцето подскачаше в гърдите му и се мяташе към ребрата като сърдит пияница, хвърлящ се върху решетката на килията си. Не само че не бе минал и ден, без да си мисли за този миг — мислеше почти всеки час на всеки ден, откакто я беше видял за последно, и това идваше твърде много на нервната му система, претоварваше инсталацията. Тя беше облечена в кремави ленени панталони и бяла блуза със загърнати нагоре ръкави, а косата ѝ този път беше разпусната, и тя погледна право в него, докато той вървеше по пътеката със семейството си, ала той се престори, че не я вижда.

Лий и баща му влязоха няколко минути преди началото на службата и се настаниха на една скамейка откъм страната на Иг, по-отпред. Лий обърна глава и я изгледа продължително, от горе до долу. Тя като че не забеляза, беше вперила съсредоточен поглед в Иг. След като Лий приключи с огледа, и той се взря през рамо в Иг изпод премрежени клепачи. Тръсна глава, уж неодобрително, и се врътна напред.

Мерин се взира в Иги през целите първи пет минути на службата и през цялото това време той не я погледна прямо нито веднъж. Притисна длани, лепкави от потта, и не отлепяше очи от отец Моулд.

Тя не се издаде, че го гледа, докато отец Моулд не произнесе „Да се помолим“. Плъзна се от пейката, за да коленичи, и събра длани, и точно тогава Иг измъкна кръстчето от джоба си. Задържа го в шепа, улови слънчев лъч и го насочи към нея. Призрачен златен кръст от светлина премина по бузата ѝ и се спря в ъгълчето на окото ѝ. Първия път, когато той ѝ светна с него, тя примигна, втория път трепна, а третия път се огледа към него. Той стискаше фигурката здраво и златен кръст от чиста светлина гореше в центъра на дланта му, а отражението му сияеше на бузата ѝ. Тя го погледна с неочаквана сериозност, като радиооператор във военен филм, получаващ сигнал на живот и смърт от боен другар.

Бавно и умишлено той го накланяше ту насам, ту натам и ѝ изпращаше посланието с Морзовата азбука, което бе наизустил през последната седмица. Струваше му се важно да го предаде точно и без грешка, и той боравеше с кръстчето, все едно е напръстник, пълен с нитроглицерин. Когато завърши съобщението, той задържа погледа ѝ още за миг, после стисна кръстчето в шепа и отново извърна очи; сърцето му думкаше толкова силно, че беше сигурен, че и баща му, коленичил до него, го чува. Но баща му се молеше, сключил ръце, със затворени очи.

Иг Периш и Мерин Уилямс се постараха да не се погледнат повече до края на службата. Или, по-точно казано, не се поглеждаха в очите, въпреки че той усещаше, че тя го следи с ъгълчето на окото си, докато той я наблюдаваше, наслаждаваше се на това как тя се изправя, за да запее, изпъчила рамене. Косата ѝ гореше в лъчите на слънцето.

Отец Моулд благослови всички тях и им заръча да се обичат помежду си, което беше тъкмо целта на Иг. Щом хората се заизнизваха навън, той остана на мястото си, с ръката на баща му, отпусната на неговото рамо, както винаги. Мерин Уилямс излезе на пътеката, следвана от собствения си баща, и Иг очакваше тя да спре и да му благодари, че е прибрал кръстчето ѝ, но тя дори не го погледна. Вместо това гледаше назад към баща си и бърбореше с него, докато вървяха към изхода. Иг отвори уста да я заговори, и тогава лявата ѝ ръка привлече погледа му; показалецът ѝ бе изпънат и сочеше назад, към нейната пейка. Толкова небрежен жест, че тя можеше и просто да размахва ръка, но Иг беше сигурен, че тя му казваше къде да я изчака.

Когато пътеката се опразни, Иг излезе от реда и отстъпи встрани, за да пропусне баща си, майка си и брат си. Но вместо да ги последва, той се обърна и отиде при олтара в източната част. Когато майка му го стрелна с поглед, той посочи към задния коридор, където имаше тоалетна. Не може все да се преструваш, че ти е развързана обувката. Тя продължи, прихванала Тери над лакътя. Тери се беше обърнал назад и гледаше Иг, присвил подозрително очи, но се остави да го отведат.

Иг зачака в тъмния заден коридор, водещ към кабинета на отец Моулд, като се оглеждаше за нея. Тя се върна доста скоро, дотогава църквата практически се беше опразнила. Тя се огледа из нефа, ала не го видя, а той остана в тъмното и я наблюдаваше. Тя отиде при олтара за причастие, запали свещ, прекръсти се, коленичи и започна да се моли. Падащата ѝ коса скри лицето ѝ и затова Иг реши, че не го е видяла, когато тръгна напред. Той изобщо не усещаше, че върви към нея. Краката му сякаш не бяха негови. По-скоро сякаш го носеха, сякаш отново се возеше на количката за пазаруване; обзе го същото замайващо, но отвратително чувство, че стомахът му пропада, че пада от самия край на света, чувството на сладък риск.