Джо Хил - Рога

Иг поклати глава. Все едно Глена говореше за съвсем друг човек, за някого, когото Иг не познаваше. Той си беше съставил много ясна представа за живота на Лий Турно, за фургона, който делеше с баща си, шофьор на пикап, майката, изчезнала, когато е бил дете, за да пуши крек и да се продава в Бойната зона в Бостън 8 8 Бойната зона — кварталът с публични домове, стриптийз клубове и порнокина в Бостън, кръстен така заради факта, че е посещаван от много войници и моряци в отпуска, а също и заради високата престъпност. . Лий никога не беше казвал на Иги, че живее във фургон или че майка му е наркоманка и курва, но му се струваше, че мирогледът на Лий и темите, които той никога не обсъждаше, намекваха за това.

— Той ли ти каза, че няма пари да си купува разни неща? — попита отново Глена.

Иг поклати глава.

— Не мислех, че е той — каза тя и заподритва едно камъче на земята, а после вдигна очи и попита:

— Тя по-хубава ли е от мен?

— Коя?

— Момичето от църквата. Момичето, което е носело онзи кръст.

Иг се опита да измисли какво да каже, напъна се да измисли някаква изящна и деликатна лъжа, ала никога не го бе бивало в лъжите, и мълчанието му само по себе си беше отговор.

— Да — усмихна се тъжно Глена. — Така си и мислех.

Иг извърна очи от нея, твърде притеснен от нещастната ѝ усмивка, че да продължи да я гледа. Глена изглеждаше свястна, пряма, не увърташе.

Магистралата към ада и дългокосият се смееха над кофата за боклук — силни, пронизителни крясъци на гарвани. Иг нямаше представа защо.

— Да знаеш някоя кола, която може да се подпали, без да се вкарваш в беля? — попита той. — Не кола, дето си е на някого, просто зарязана бричка?

— Защо?

— Лий иска да подпали кола.

Ту се намръщи — опитваше се да разбере защо Иг смени темата и заговори за това . После погледна Магистралата към ада.

— Бащата на Гари, чичо ми, има един куп трошки в гората, зад къщата му в Дери. Той продава авточасти у тях. Или поне разправя , че продавал авточасти. Не знам дали някога е имал клиенти.

— Трябва някой път да ги споменеш на Лий — каза Иг.

Един юмрук затропа по стъклото зад гърба му; и двамата се обърнаха, погледнаха нагоре и видяха майката на Иг. Лидия се усмихна отвисоко на Глена, вдигна ръка и махна вдървено, а после измести поглед към Иг, разтвори широко очи и го изгледа с нетърпение. Той кимна, но когато майка му им обърна гръб, той не се упъти незабавно към салона.

Глена наклони въпросително глава.

— Значи ако ще палим нещо, искаш да се включиш?

— Не. Не искам. Вие се забавлявайте, хлапетии.

— „Хлапетии“… — ухили се тя широко. — Какво ще правиш с косата си?

— Не знам. Сигурно каквото правя винаги.

— Трябва да си обръснеш главата — каза тя. — Без коса. Ще си готин.

— А? Не. Не, майка ми…

— Е, трябва поне да я клъцнеш късо и да я напънкариш. Да изрусиш върховете, или нещо такова. Косата ти е част от твоята същност. Не искаш ли да си някой интересен? — Тя посегна и разроши косата му. — Ти можеш да си интересен, с малко усилие.

— Не мисля, че имам думата. Майка ми ще иска да се придържам към приличното.

— Е, много жалко. Аз самата много харесвам щура коса — каза Глена.

— Така ли? — попита Гари, известен и като Магистралата към ада. — Направо ще се влюбиш в гъза ми, баси.

И двамата завъртяха глави и погледнаха Магистралата към ада и дългокосия, който се беше поотдалечил от боклукчийската кофа. Бяха събрали от боклука отрязани коси и ги бяха залепили на лицето на Гари като червеникава брада на снопове, като тая на Ван Гог на автопортретите му. Не отиваше на синята набола коса върху бръснатата глава на Гари.

Лицето на Глена се разкриви болезнено.

— Ох, Боже. Това няма да подлъже никого, задник такъв.

— Дай ми якето си — рече Гари. — Като сложа якето ти, на бас, че мога да мина най-малко за двайсетгодишен.

— Можеш да минеш за кретен — заяви Глена. — И няма да те арестуват с това яке.

— Много е хубаво якето — обади се Иг.

Глена му хвърли тайнствен нещастен поглед.

— Лий ми го подари. Той е много щедър човек.

Лий отвори уста да каже нещо, после размисли и я затвори.

— Какво? — попита Иг.

Лий пак отвори уста, затвори я, отвори я и каза:

— Онова парче на Глен Милър, „ра-татат-тат“, ми хареса. Можеш да накараш труп да танцува на това парче.

Иг кимна и си замълча.

Бяха в басейна, защото август се беше завърнал. Край на дъжда, край на нехарактерното за сезона застудяване. Беше почти четирийсет градуса по Целзий, по небето нямаше ни едно облаче и Лий си беше намазал носа от основата надолу с бяла ивица лосион против слънце, за да не изгори. Иг беше надянал спасителен пояс, а Лий се беше проснал върху надуваем дюшек, и двамата плаваха в хладката вода, толкова силно хлорирана, че от изпаренията ги смъдяха очите. Беше твърде горещо да буйстват.