Джо Хил - Рога

— А с какво ще се занимаваш, като пораснеш? — попита Иг.

Лий налапа остатъка от сандвича и с пълна уста отговори:

— Искам да бъда в Конгреса.

— Наистина ли? И с какво ще се занимаваш?

— Искам да напиша закон, според който безотговорните кучки, които се дрогират, трябва да бъдат стерилизирани, за да не могат да имат деца, за които няма да се грижат — каза Лий съвсем безстрастно.

Иг се беше питал защо той не говори за майка си.

Ръката на Лий посегна към кръстчето на врата му, сгушено точно над ключиците му. След малко заговори:

— Мислех си за нея. За нашето момиче от църквата.

— Бас държа — рече Иг; опита се да го каже майтапчийски, но излезе троснато и раздразнено, дори за собствения му слух.

Лий като че не забеляза. Погледът му бе отнесен, разфокусиран.

— На бас, че тя не е оттук. Никога преди не съм я виждал в църквата. Сигурно е била на гости на роднини или нещо такова. На бас, че никога повече няма да я видим. — Той млъкна, а после додаде: — Онази, която се измъкна. — Не мелодраматично, а с многозначителен хумор.

Истината заседна на гърлото на Иг като буцата сандвич, която се запъва. Тя беше там и чакаше да бъде изказана — тя ще се върне идната неделя , — но той не можеше да я произнесе. Не можеше и да излъже, не му стискаше. Той беше най-калпавият лъжец, когото познаваше.

Вместо това каза:

— Поправил си кръстчето.

Лий не погледна надолу към него, а лениво се заигра с него с една ръка, докато съзерцаваше лъчите, танцуващи по повърхността на басейна.

— Да. Не го свалям — за всеки случай, ако я срещна случайно, докато си продавам списанията. — Той замлъкна, после продължи: — Сещаш ли се за мръсните списания, дето ти казах за тях? Онези, дето моят дистрибутор си ги държи в склада? Има едно, което се казва „Черешки“, с всички тези момичета, които се предполага, че са осемнайсетгодишни девственици. То ми е любимото — мацки тип съседското момиче. Искаш момиче, за което да можеш да си представиш какво ще е да си ѝ първият. Разбира се, момичетата в „Черешки“ не са наистина девственици. Личи си само като ги погледнеш. Имат татуировки на бедрото или си слагат твърде много сенки, и всичките имат имена на стриптийзьорки. Само се обличат като съвсем невинни за фотосесията. За следващата фотосесия ще се облекат като секси ченгета или мажоретки, и пак ще е толкова фалшиво. Момичето в църквата обаче — тя е истинска. — Той повдигна кръстчето над гърдите си и го потърка между палеца и показалеца си. — Много съм зарибен по идеята да виждам нещо истинско. Не мисля, че повечето хора чувстват и половината от нещата, които се преструват, че чувстват. Мисля, че особено момичетата в една връзка са склонни да навличат мнения като дрехи само за да поддържат интереса на мъжа. Като Глена, която поддържа интереса ми с по някоя чекия чат-пат. Не е защото обича да прави чекии. Прави го, защото не обича да е самотна. Когато едно момиче изгуби своята девственост обаче, може да боли, но е истинско. Може да е най-истинското и най-лично нещо, което би могъл да видиш някога в друг човек. Питаш се коя ли ще бъде тя в този момент, когато най-сетне си преодолял всички преструвки. За това си мисля аз, когато мисля за момичето в църквата.

Иг съжаляваше, че е нагълтал половината сандвич. Кръстчето на шията на Лий проблясваше на слънчевите лъчи, и когато Иг замижеше, продължаваше да го вижда — поредица от сияещи послеобрази, излъчващи ужасяващо предупреждение. Усети, че го заболя главата.

Когато отвори очи, той каза:

— Значи ако с политиката не се получи, ще си изкарваш прехраната с убиване на хора?

— Сигурно.

— И как ще го правиш? Какъв ти е методът на действие? — зачуди се дали сам той би убил Лий, за да си върне кръста.

— За кого говорим? За някоя дрога, която дължи пари на дилъра си? Или за президента?

Иг изпусна продължителна, бавна въздишка.

— За някой, който знае истината за теб. Свидетел звезда. Ако той оживее, ти влизаш в затвора.

Лий каза:

— Ще го изгоря до смърт в колата му. Ще го направя с бомба. Аз съм на отсрещния тротоар и гледам как той сяда зад кормилото. В момента, когато той потегли, натискам копчето на дистанционното и след взрива колата продължава да върви, голяма горяща развалина.

— Ей, чакай малко! — възкликна Иг. — Трябва да ти покажа нещо.

Той не реагира на озадачения поглед на Лий, стана и изтърча вътре. Върна се след три минути, свил десница в юмрук. Когато се настани обратно на шезлонга, Лий вдигна очи, намръщил чело.