Джо Хил - Рога

Жената не отговори, но остана на мястото си, въпреки че пътеката беше достатъчно празна, че тя да може да излезе. Най-накрая Иг се усети, че тя го чака да я погледне. И когато я погледна и видя многозначителния поглед на присвитите ѝ очи, той усети как сърцето му се разтуптява.

— Мерин Уилямс — каза жената, — и родителите ѝ бяха в града само за миналите почивни дни, за да влязат във владение на новата си къща. Знам, защото аз им я продадох, показах им и тази църква. Сега те се върнаха в Роуд Айлънд да си стегнат багажа. Тя ще е тук идната неделя. Сигурен съм, че пак ще ги видиш, доста скоро. Ако искаш, мога да предам на Мерин онова, което е оставила тук.

— Не — каза Иг. — Няма нужда.

— Мм — рече жената. — Помислих си, че ще предпочетеш сам да ѝ го връчиш. Имаш такъв вид.

— Какъв… какъв вид? — попита Иг.

— Бих ти казала — отвърна жената, — но сме в църква.

Следващият път, когато Лий дойде, те отидоха на басейна и играха баскетбол в плиткия край, докато майката на Иг излезе с чиния топли сандвичи с шунка и сирене бри. Лидия не можеше да направи просто топли сандвичи с шунка и жълто американско сирене като другите майки — сиренето трябваше да е от сой и да изразява по някакъв начин собствения ѝ по-изтънчен и по-светски вкус. Иг и Лий седнаха да ги ядат на шезлонги на верандата, а под седалките им се стичаше вода и образуваше локви. По някаква причина единият или другият от тях винаги беше мокър до кости, когато бяха заедно.

Лий се държеше любезно с майката на Иг, но когато тя си тръгна, той вдигна филията и погледна млечното разтопено сирене върху шунката.

— Някой ми се е изпразнил върху сандвича — каза той.

Иг се разхили и се задави с една хапка, смехът му премина в пристъп на кашлица, мощен и с болки в гърдите. Лий автоматично го затупа по гърба, спасявайки Иг от самия себе си. Започваше да им става навик, неделима част от отношенията им.

— За повечето хора това е просто обяд. За тебе е поредната възможност да се утрепеш. — Лий го погледна с очи, присвити срещу слънцето, и додаде: — Ти си сигурно най-застрашеният от смърт човек, когото познавам.

— По-мъчно е да ме довършат, отколкото изглежда — каза Иг. — Като хлебарка съм.

— AC/DC ме изкефиха — каза Лий. — Ако смяташ да застреляш някого, наистина ще ти се прииска да го застреляш, като ги слушаш.

— Ами „Бийтълс“? Прищя ли ти се да застреляш някого, докато ги слушаше?

Лий се замисли сериозно, а после заяви:

— Себе си.

Иг пак се разкиска. Тайната на Лий беше, че той никога не се напъваше да разсмива, дори като че невинаги знаеше, че нещата, които казва, са смешни. Той притежаваше сдържаност, някакво стъклено и невъзмутимо спокойствие, което напомняше на Иг за таен агент от филмите, който обезврежда бойна глава, или пък програмира такава. В други моменти той беше толкова неразгадаем — той никога не се смееше, нито на собствените си майтапи, нито на Иговите, сякаш Лий беше извънземен учен, дошъл на земята да изучава човешките емоции. Някакъв такъв като Морк 7 7 Морк — герой от американския фантастичен сериал „Морк и Минди“: извънземен, дошъл от планетата Орк. .

Докато се смееше, Иг се и притесни. Да не харесваш „Бийтълс“ беше почти също толкова кофти, колкото и да не ги знаеш.

Лий забеляза огорчението по лицето му и каза:

— Ще ти ги върна. Трябва да си ги вземеш обратно.

— Не — отказа Иг. — Задръж ги и ги послушай още. Може и да чуеш нещо, което ще ти хареса.

— Някои неща ми харесаха — каза Лий, но Иг знаеше, че той лъже. — Имаше едно парче… — И гласът му заглъхна и остави Иг да познае за коя ли от може би шейсет песни говореше.

И Иг я позна.

— „Щастието е горещо оръжие“?

Лий го посочи с пръст, вдигна палец и го гръмна.

— Ами джазът? Слуша ли нещо от него?

— Горе-долу. Не знам. Джаза нещо не можах да го чуя.

— Как така?

— Постоянно забравях, че свири. Като музиката в супермаркета е.

Иг потръпна.

— А ти наемен убиец ли ще станеш, като пораснеш? — попита.

— Защо?

— Защото ти харесва само музика, на която можеш да убиваш хора.

— Не. Тя просто трябва да намеква какво ще се случи. Не е ли в това целият смисъл на музиката? Тя е като фон за онова, което вършиш.

Не смяташе да спори с Лий, но подобно невежество го покрусяваше. Надяваше се, че през годините на тяхното близко приятелство Лий ще научи истината за музиката: че тя е третата релса на живота. Сграбчваш я, за да те удари ток и да те изкара от тъпото влачене на часовете, за да почувстваш нещо, да гориш с всички чувства, които не си успял да преживееш в обичайното редуване на училище, телевизия и зареждане на пералнята след вечеря. Иг предполагаше, че Лий, израснал в паркинг за фургони, е пропуснал много хубави неща. Няколко години щяха да са му нужни да навакса.