Джо Хил - Рога

Иг беше слязъл до средата на стълбите, когато Тери влезе, водата лъщеше по рошавата му сплъстена, черна коса. Той видя втренчилия се в него Иг и му се усмихна уморено.

— Здрасти, брато — рече той. — Нося ти нещо. — И той му го подхвърли, нещо тъмно и кръгло колкото киселица.

Иг го улови с две ръце, после погледна белия силует на голото момиче с кленовия лист на чатала. Бомбичката беше по-тежка, отколкото той си представяше, зърнестото вещество беше по-грубо, повърхността ѝ — студена.

— Печалбата ти — рече Тери.

— О… — възкликна Иг. — Благодаря. След всичко, което се случи, Ерик сигурно е забравил да си плати. — Всъщност, още преди дни Иг бе приел, без да се връзва, че Ерик Ханити никога няма да си плати, че си е счупил носа за нищо.

— Да. Ами, аз му напомних.

— Всичко наред ли е?

— Сега, след като той си плати, вече е. — Тери се умълча, подпрял се с ръка на колоната на стълбището, а после продължи: — Не щеше да я даде, защото си бил с кецове, като си се пуснал по хълма, или някаква такава простотия.

— Е, това е смотано. По-смотано нещо не съм чувал — каза Иг. Тери не отговори, само стоеше там и търкаше с палец ръба на колоната. — Все пак… Вие наистина ли толкова се впрегнахте? Това е само пиратка.

— Не е. Видя ли я как попиля пуйката?

Това се стори много смешно на Иг, пропускаше най-важното. Тери се усмихна на Иг с виновно-съжалителна усмивка, и каза:

— Ти не знаеш какво смяташе да прави той с нея. Има едно хлапе от училище, дето на Ерик не му е симпатично. Хлапе, което познавам от оркестъра. Свястно хлапе. Бен Таунзенд. Обаче майката на Бен работи в застрахователния бизнес. Вдига телефони или нещо такова. И затова Ерик го е намразил.

— Само защото майка му работи в застраховките?

— Нали знаеш, че на бащата на Ерик му е доста кофти положението? Нали не може да вдига неща, и не може да работи, и има проблеми… има проблеми със срането. Много е тъжно. Те трябваше да получат всичките тия пари от застраховката, обаче още не са. И сигурно никога няма да ги получат. И затова Ерик иска да си го върне на някого и е нарочил Бен.

— Само защото майка му работи в застрахователната компания, която прецаква на Ерик баща му?

— Не! — извика Тери. — Точно това е най-шибаното! Тя работи за съвсем друга застрахователна компания.

— Това е пълна тъпотия.

— Да, тъпотия е. И недей да си губиш времето да се мъчиш да го проумееш, щото никога няма да успееш. Ерик смяташе с това чудо да гръмне нещо, собственост на Бен Таунзенд, и се обади да ме пита искам ли и аз да участвам.

— Какво смяташе да гръмне?

— Котката му.

На Иг му се стори, че и той е мъничко изгърмял, взривен от ужас, който граничеше с почуда.

— Не. Може би Ерик така е казал , ама се е ебавал с теб. Искам да кажа — я стига… Котка?!

— Той се опита да се преструва , че се е ебавал с мен, когато видя колко се ядосах. И ми даде черешовата бомба чак когато заплаших да кажа на баща му за гадостите, дето сме ги вършили. После ме замери с нея по главата и ми каза да се разкарам. Знам със сигурност, че таткото на Ерик е приложил на няколко пъти полицейска жестокост върху гъза на Ерик.

— Въпреки че той не може да сере?

— Той не може да сере, но да размахва колан може. Пази Боже Ерик никога да не стане ченге. Той и баща му са досущ еднакви. Ще имаш право да мълчиш с ботуша му, настъпил гърлото ти.

— Ти наистина ли щеше да кажеш на баща му за…

— Какво? Не. В никакъв случай. Как бих могъл да издам всичко, което е гръмнал Ерик, като и аз съм вътре в тая работа? Та това е първото правило на изнудването. — Тери се умълча, а после продължи: — Мислиш си, че познаваш някого. Но ти знаеш най-вече онова, което искаш да знаеш. — Той погледна Иг с ясни очи и каза: — Той е гадно копеле. Ерик. И аз винаги се чувствах донякъде гадно копеле, като бях с него. Ти не си в оркестъра и не знаеш, Иг. Трудно е да си желан от жените и мъжете да се страхуват от теб, когато основното ти умение е да свириш „Прекрасна Америка“ на тромпет. Харесваше ми начинът, по който хората ни гледаха. Това ми беше изгодата на мен. Не бих могъл да ти кажа неговата изгода каква беше. Освен че го кефеше аз да плащам за разни неща и че ние познаваме някои прочути хора.

Иг търкаляше и търкаляше бомбичката в дланта си, усещаше, че трябва нещо да каже, ала не знаеше как да го каже. Това, което най-сетне му дойде наум, беше безнадеждно неуместно:

— Според тебе какво трябва да гръмна с това?

— Не знам какво. Просто не ме изключвай, става ли? Поизчакай няколко седмици. След като си изкарам книжката, ще ни закарам до Кейп Код с една тайфа хора. Можем да запалим огън на плажа и да намерим там нещо.