Джо Хил - Рога

Той търпеливо заобиколи, отиде до леглото и бръкна в калъфа за пачката банкноти, и извърна рамо така, че Лий трябваше да се изправи и да си дръпне ръката от кръстчето; Иг отброи петарка и десетарка.

— За списанията — обясни той.

Лий сгъна банкнотите и ги пъхна в джоба си.

— Ти обичаш ли снимки на сливи?

— Сливи?

— На путета. — Каза го без притеснение, все едно продължаваха да си говорят за музика.

Иг беше изтървал кога са сменили темата.

— Много ясно. Че кой не обича?

— При моя дистрибутор има всякакви списания. Виждал съм бая странни неща в склада му. Такива, от които свят да ти се завие. Има цяло списание с бременни.

— Буааа! — изпъшка Иг с радостна погнуса.

— Живеем в тревожни времена — заяви Лий без забележимо неодобрение. — Има и едно с бабета. „Все още похотливи“ е голяма работа. Мацки над шейсет, които се барат отдолу. Порно имаш ли?

Отговорът на Иг се четеше по лицето му.

— Да видим — рече Лий.

Иг извади от шкафа си „Кенди Ленд“ — една от десетината игри, набутани отзад.

— „Кенди Ленд“ — отбеляза Лий. — Чудничко.

Отначало Иг не разбра, после зацепи. Никога не се беше замислял за това, криеше си там чекиджийската литература, само защото никой вече не играеше „Кенди Ленд“, не защото в това имаше някакво символично значение 6 6 Името на играта се превежда като „Земя на сладките неща“, оттам и символиката. .

Той я остави на леглото, махна капака и дъската, извади пластмасовия поднос, в който бяха фигурките. Отдолу имаше каталог на „Викторияс Сикрет“ и броя на „Ролинг Стоун“ с голата Деми Мур на корицата.

— Това е доста безобиден материал — отбеляза Лий, не грубо. — Дори не съм убеден, че е нужно да ги криеш, Иг.

Лий остави „Ролинг Стоун“ настрани и откри под него брой на „Свръхестествените Х-мен“, онзи с Джийн Грей, облечена в черен корсет. Той се усмихна кротко.

— Това го бива. Защото Феникс е толкова сладка, добричка и грижовна, и после бам ! — показва се черната кожа! По това ли си падаш? Сладуранки, в които се таи дяволът?

— По нищо не си падам — отвърна Иг. — Не знам как това е попаднало там.

— Всеки си пада по нещо — заяви Лий, и, разбира се, беше прав. Иг си мислеше точно същото, когато Лий каза, че не знаел каква музика харесва. — И все пак, да биеш чекии на комикси… не е хубаво. — Каза го спокойно, с известно одобрение.

— Някога някой правил ли ти е? Чекия?

Стаята сякаш започна да се разширява около Иг, все едно бе вътрешността на балон, който се пълни с въздух. Мина му през ума, че Лий можеше да му предложи да му удари една, и ако това се случеше — ужасно, болно беше да мисли за това, — то Иг щеше да му каже, че няма нищо против гейовете, но просто самият той не е такъв.

Но Лий продължи:

— Помниш ли я оная мацка, дето бях с нея в понеделник? Тя ми е правила. Изписка, като свърших. Най-смешното нещо, което съм чувал някога. Ще ми се да го имах на запис.

— Сериозно? — попита Иг, едновременно успокоен и потресен. — Ти отдавна ли ходиш с нея?

— Връзката ни не е такава. Не сме гаджета. Тя просто идва от време на време да ми приказва за момчета, и за хора, които се държали гадно с нея в училище, такива работи. Тя знае, че вратата ми е отворена. — Иг без малко да не се разсмее при последното заявление, което прие за иронично, но после се сдържа. Лий явно го каза сериозно. Той продължи:

— Когато ми е лъскала бастуна, това беше нещо като услуга от нейна страна. И много хубаво. Ако не беше това, сигурно щях да я пребия до смърт, както не спира да дрънка.

Лий внимателно прибра „Свръхестествените Х-мен“ обратно в кутията, Иг събра отново играта и я прибра обратно в шкафа. Когато се върна при леглото, Лий държеше кръстчето в едната си ръка, беше го извадил от калъфа на тромпета. При тази гледка сърцето на Иг се спусна с асансьора към мазето.

— Хубаво е — каза Лий. — Твое ли е?

— Не — отвърна Иг.

— Не. Така си и мислех. Изглежда момичешко. Откъде го имаш?

Най-лесно щеше да е да излъже, да каже, че е на майка му. Но лъжите превръщаха езика на Иг в глина, а и все пак Лий му беше спасил живота.

— В църквата — каза Иг; знаеше, че Лий ще се досети за останалото. Той не знаеше защо му се струва така катастрофално нередно просто да каже истината за една такава дреболия. Никога не бе нередно да се казва истината.

Лий беше навил и двата края на златната верижка около показалеца си и кръстчето бе увиснало на дланта му.

— Повредена е — каза той.

— Така го намерих.