Джо Хил - Рога

Терънс като че си отдъхна.

— А кой ти казва да си отваряш устата? Боли те. Стой си там и си плачи. Остави дивотиите на мен. Аз съм по тях.

И следващият път, когато Иг видя Лий Турно, два дни по-късно, той отново трепереше и беше мокър до кости. Носеше същата вратовръзка, същите шорти и държеше маунтинборда под мишница. Сякаш изобщо не беше изсъхвал и току-що беше изгазил навън от река Ноулс.

Беше заваляло и дъждът беше заварил Лий навън. Почти бялата му коса беше цялата наквасена и подсмърчаше. Носеше мокра платнена чанта на рамо и тя му предаваше вид на вестникарче, излязло да пробута някой вестник, от стария комикс „Дик Трейси“.

Иг беше сам вкъщи — нещо, което не се случваше често. Родителите му бяха заминали за Бостън да присъстват на коктейл в градската къща на Джон Уилямс. Това беше последната година на Уилямс като диригент на „Бостън Попс“ и Дерик Периш щеше да свири с оркестъра на прощалния концерт. Бяха оставили Тери да го наглежда. Тери бе прекарал почти цялата сутрин по пижама пред телевизора, зяпайки Ем Ти Ви, и на телефона в поредица от разговори със също толкова скучаещите си приятели. Тонът му отначало беше бодряшки ленив, после — буден и любопитен, и най-накрая отсечен и равнодушен; безизразният тон, чрез който той изразяваше най-високото си ниво на презрение. Иг беше влязъл във всекидневната и го видя да снове насам-натам, безгрешен признак на възбуда. Най-накрая Тери затръшна телефона и се изстреля нагоре по стълбите. Когато слезе обратно, беше облечен и подхвърляше в ръка ключовете от бащиния им „Ягуар“. Каза, че отивал у Ерик. Заяви го, нацупил горната си устна, с вид на човек, който има да свърши някаква мръсна работа, който се е прибрал и е заварил кофите за боклук обърнати и боклуците — разхвърляни из целия двор.

— Не ти ли трябва и придружител с книжка? — попита Иг. Тери имаше учебно разрешително.

— Само ако ме спрат ченгетата — отвърна той.

Тери излезе през вратата и Иг затвори след него. Пет минути по-късно пак я отваряше — някой думкаше по нея от другата страна. Иг реши, че е Тери, че е забравил нещо и се е върнал да си го вземе, но се оказа Лий Турно.

— Как ти е носът? — попита Лий.

Иг попипа лепенката, покриваща горната част на носа му, после отпусна ръка.

— Аз и без туй не бях чак такъв хубавец, като за начало. Ще влезеш ли?

Лий прекрачи прага и застана там, в краката му се образува локва.

— Все едно удавникът си ти — отбеляза Иг.

Лий не се усмихна. Той сякаш не знаеше как. Сякаш тази сутрин за пръв път си беше сложил лицето и не знаеше как да го използва.

— Хубава вратовръзка — каза Лий.

Иг погледна надолу към гърдите си — беше забравил, че я е сложил. Тери беше завъртял очи насреща му, когато Иг слезе долу във вторник сутринта със синята вратовръзка, омотана около врата му.

— Какво е това? — бе попитал той присмехулно.

Точно в този момент баща им минаваше през кухнята, погледна Иг и каза:

— Класа! И ти трябва да сложиш някой път, Тери.

Оттогава Иг всеки ден слагаше вратовръзка, но въпросът повече не се обсъждаше.

— Какво продаваш? — кимна Иг към платнената чанта.

— По шест долара са — отвърна Лий. Той отметна капака и извади три различни списания. — Избери си.

Първото се казваше просто „Истината!“. На корицата бяха изобразени младоженец и невестата му, коленичили пред олтара в просторна църква. Ръцете им бяха сключени в молитва, лицата — вдигнати към светлината, чиито лъчи падаха косо през прозорците със стъклописи. Израженията им загатваха, че и двамата са дишали райски газ — и двамата имаха еднакви маниакално радостни физиономии. Зад тях стоеше сивокож пришълец, висок и гол. Бе положил трипръсти длани на главите на двамата — изглеждаше така, сякаш се готвеше да им фрасне черепите един в друг и да ги утрепе и двамата — за тяхна най-голяма радост. На корицата имаше надпис „Венчани от пришълци!“. Другите списания бяха „Данъчна реформа сега“ и „Модерна американска милиция“.

— Всичките три за петнайсет — каза Лий. — Те са за събиране на пари за Хранителната банка „Християнски патриоти“. „Истината!“ е наистина добро. Цялото е със сай фай истории за големи знаменитости. Има статия за това как Стивън Спилбърг успял да обиколи истинската Зона 51. Има и още една за пичовете от „Кис“, как летели със самолет и го ударила светкавица и моторите се прецакали. Всичките се молели на Христос да ги спаси, и тогава Пол Стенли видял Иисус на крилото и малко по-късно моторите пак запалили, и пилотът успял да овладее пикирането.