Джо Хил - Рога

По някаква причина това въздейства на момчетата по-силно от всичко казано досега; няколко се хванаха за коремите и се превиха, като се задъхваха, все едно реагираха на някакъв токсин във въздуха. За себе си обаче Иг се изненада колко спокоен се чувства, чисто гол, без да броим кецовете му за тенис с хлабави връзки. Не му пукаше, че е гол пред другите момчета, а момичетата на Ковчега щяха да го мярнат само за миг, преди да цопне в реката — мисъл, която не го тревожеше. Мисъл, която всъщност радостно го гъделичкаше, ниско долу, в дълбините на корема. Разбира се, едно момиче вече го гледаше — Глена. Повдигната на пръсти зад тълпата и с чене, увиснало в смесен израз на изненада и веселие. Гаджето ѝ Лий не беше с нея. Не ги беше последвал нагоре по хълма, очевидно не желаеше да види как изглеждат топките.

Иг подкара количката напред и я нагласи на място, като използваше моментния хаос, за да се подготви за спускането. Никой не обръщаше внимание колко внимателно нагласи количката за пазаруване между полузакопаните в земята тръби.

Онова, което Иг бе открил, докато се возеше с количката на кратки разстояния в подножието на хълма, беше, че разстоянието между двете стари ръждясали тръби, стърчащи от пръстта, беше грубо половин метър и че задните колелца на количката влизаха точно между тях. От двете страни оставаше малко повече от половин сантиметър пространство, и когато някое от четирите колелца се изметнеше и се опиташе да преобърне количката — Иг бе забелязал, че ще се натъкне на тръбата и ще се обърне обратно. Много беше вероятно по стръмния път надолу количката да се препъне в камък и да се прекатури. Обаче нямаше да се отклони и преобърне. Нямаше как да се отклони. Щеше да върви между двете тръби като влак по релси.

Все още стискаше дрехите си под мишница, обърна се и ги подхвърли на Тери.

— Недей да ходиш никъде с тях. Това скоро ще приключи.

— Ти го каза — отвърна Ерик и се надигна нова вълна от смях, но думите му не предизвикаха веселия рев, който може би заслужаваха.

Сега, когато моментът бе дошъл и Иг държеше количката за дръжката и се готвеше да полети в пространството, той забеляза няколко разтревожени лица сред зяпащите момчета. Някои от по-големите и по-разумни на вид хлапета се поусмихваха озадачено, и в очите им се четеше някакво тревожно знание, първото притеснение, че някой трябва да прекрати това, преди да е отишло по-далече и Иг да пострада сериозно. Иг осъзна, че ако не се пусне веднага , някой може да повдигне разумни възражения.

— Доскоро — подвикна Иг, преди някой да се опита да го спре, бутна напред количката и леко се качи отзад.

Това беше етюд за перспектива — двете тръби, които водеха надолу по склона и се събираха неотклонно в последната точка, куршумът и дулото. Почти от мига, в който той стъпи на количката, той се втурна напред сред еуфорична тишина, нарушавана само от скърцането на колелетата и трополенето и трясъците на стоманената рамка. Видя как река Ноулс се устремява към него от ниското, черната ѝ повърхност, обкичена с диаманти от слънчевите лъчи. Колелетата тракаха наляво и надясно, удряха се в тръбите и те ги вкарваха обратно в пътя, точно както Иг знаеше, че ще се случи.

След малко количката вече се носеше с такава скорост, че нищо не можеше да направи, освен да стиска. Не беше възможно да спре, да скочи от нея. Не бе очаквал толкова бързо тя да ускори ход. Вятърът режеше голата му кожа тъй остро, че тя гореше, той гореше, докато падаше, горящият Икар. Количката се натъкна на нещо, на четвъртит камък, лявата ѝ страна подскочи над земята, и това бе краят, тя щеше да се прекатури, както се носеше с величествена финална скорост и голото му тяло щеше да бъде изхвърлено на релсите, и земята щеше да остърже кожата от него и да натроши костите му, както се бяха натрошили костите на пуйката — с внезапен взривен удар. Само че предното ляво колело задра горната извивка на тръбата и зави обратно в пътя. Тракането на колелата, въртящи се все по-бързо и по-бързо, се бе усилило до безумно, дразнещо свистене, налудничави трели.

Щом вдигна очи, той видя края на пистата, тръбите се събираха във финална точка преди пръстената рампа, по която щеше да изхвърчи над водата. Момичетата се бяха изправили на наноса, до каяците. Едната го сочеше с пръст. Той си представи как прелита над тях — гледай, гледай каква стана тя, Иг над луната прелетя!

Количката изхвърча със скърцане измежду тръбите и се стрелна към рампата като ракета, откачаща се от пусковата установка. Удари се във възвишението от пръст, той полетя във въздуха и небето се разтвори пред него. Слънчевият ден улови Иг, сякаш той беше топка, леко подхвърлена и уловена от ръкавица, стисна го за миг в нежната си шепа, и после количката изхвърча нагоре и назад, стоманената рамка го удари по лицето и небето го пусна и го запокити в мрака.