Джо Хил - Рога

Ушите на Иг бяха като натъпкани с памук. Някой пищеше възбудено, надалече от него — или поне му се струваше, че е много надалече. Но когато се огледа назад през рамо, откри, че пищящото момиче стои почти зад гърба му. Беше Глена с нейното от страхотно по-страхотно кожено яке и впит в циците потник. Стоеше до Лий Турно, стиснала двата му пръста с ръка. Другата ѝ ръка беше вдигната във въздуха и стисната в юмрук толкова здраво, че кокалчетата ѝ бяха побелели — селяндурски триумфален жест. Когато Лий забеляза какво прави тя, безмълвно изплъзна пръстите си от хватката ѝ.

И други звуци се втурнаха в тишината: крясъци, дюдюкания, смях. Още щом последните останки от пуйката паднаха на земята, момчетата изскочиха от скривалищата си и заскачаха наоколо. Някои награбиха разцепени кости, захвърляха ги във въздуха и се преструваха, че приклякат, изиграваха мига на взрива. Други наскачаха по ниските клони — преструваха се, че току-що са стъпили върху мини и те са ги запратили в небето. Люлееха се напред-назад, увиснали на клоните, и виеха. Едно хлапе се впусна в танц, кой знае защо куфееше с въображаема китара и явно не усещаше, че парче сурова пуешка кожа се е шляпнало в косата му. Всичко приличаше на кадри от документален филм за природата. Стремежът да впечатлят момичетата на скалата за миг загуби значение — поне за повечето от тях. Веднага щом пуйката изригна, Иг се беше огледал към реката да види дали те са добре. Още ги гледаше — наблюдаваше ги как се изправят, смеят се и жизнерадостно бърборят помежду си. Едната кимна към реката, а после се упъти по пясъчния нанос към каяците. Скоро щяха да си тръгнат.

Иг се опита да измисли някаква хитрина, която да ги накара да останат. Количката за пазаруване беше у него, той се изкачи няколко крачки нагоре по пистата и после се пусна с нея по хълма, застанал отзад — просто да се намира на работа, защото мислеше по-успешно в движение. Направи го веднъж, после пак, така вглъбен в мислите си, че изобщо не осъзнаваше какво прави.

Ерик, Тери и останалите момчета се бяха насъбрали в рехава група около тлеещите останки на пъна, за да огледат щетите. Ерик търкаляше в дланта си последната останала черешка.

— Се’а к’о ше гръмнеш? — попита някой.

Ерик се намръщи замислено и не отговори. Момчетата около него започнаха да дават предложения и скоро вече се надвикваха един друг, за да ги чуят. Някой каза, че може да домъкне бут шунка, за да го гръмнат, но Ерик тръсна глава.

— Мръвки вече гърмяхме — каза той.

Някой каза, че трябва да заложат черешката в един от мръсните памперси на сестричката му. Трети допълни „Само ако е на дупето ѝ в момента“, и екна дружен смях.

После въпросът се повтори — Се’а к’о ше гръмнеш? — и този път последва пауза, докато Ерик вземе решение.

— Нищо — заяви той и пъхна черешката в джоба си.

Сбирщината от момчета нададе отчаяни викове, но Тери, който си знаеше ролята в тази сцена, кимна одобрително. Последваха предложения и пазарлъци. Едно момче каза, че щяло да замени за нея мръсните филми на баща му. Друго — че би заменило за нея мръсните домашни видеоклипчета на баща му.

— Сериозно, в кревата майка ми е направо щура кучка, баси — каза той и момчетата нападаха един върху друг, смеейки се безпомощно.

— Шансът да си дам последната черешка е толкова голям — каза Ерик, — колкото някой от вас, педали, да се метне на тая количка за пазаруване и да се пусне на голо с нея от върха на хълма. — И той посочи с палец над рамото си към Иг и количката за пазаруване.

— Аз ще се пусна от върха на хълма с нея — каза Иг. — Гол.

Заобръщаха се глави. Иг стоеше на няколко стъпки от тайфата момчетии, скупчени около Ерик, и отначало явно никой не знаеше кой се е обадил. После се чу смях и невярващи дюдюкания. Някой замери Иг с пуешка кълка. Той се сниши и тя прелетя над него. Когато Иг се изправи, видя, че Ерик Ханити го гледа втренчено и прехвърля последната си черешова бомба от ръка в ръка. Тери стоеше точно зад Ерик — сега лицето му беше каменно и той клатеше глава, почти незабележимо: Не, няма.

— Ти вярно ли? — попита Ерик.

— Ще ми я дадеш ли, ако се пусна с тая количка по хълма без дрехи?

Ерик Ханити го огледа с присвити очи.

— Чак до долу. Гол. Ако количката не стигне до долу, нищо няма да получиш, ако ще и да си строшиш шибания гръбнак.

— Пич — обади се Тери. — Не ти давам. Какво според теб ще кажа на мама, да го еба, ако си одереш цялата кожа от мършавия бял гъз?