Джо Хил - Рога

Може би защото наистина наглеждаше по-малкия си брат, на Тери му бе позволено да бъде щастлив. Той извади замразената пуйка от количката за пазаруване и я разходи към Ерик Ханити, който стана от близкия камък и изтупа дъното на панталоните си.

— Дай да я опечем тая кучка — каза Ерик.

— Заплювам си кълка — рече Тери и няколко момчета се разсмяха против волята си.

Ерик Ханити беше връстник на Тери, груб, недодялан дивак, цапнат в устата и ръце, които умееха да хващат футболна топка, да хвърлят пръчка, да поправят малко моторче и да ступват задници. Ерик Ханити беше супергерой. Като бонус, баща му беше бивш щатски кавалерист, прострелян при това, макар и не в престрелка, а при злополука в казармата — друг офицер, на третия ден от службата му, беше изтървал заредена пушка калибър 30-06, и куршумът беше уцелил Брет Ханити в корема. Сега бащата на Ерик имаше бизнес — продаваше картички с бейзболисти, въпреки че Иг се бе мотал наоколо достатъчно дълго, за да се сдобие с чувството, че истинският му бизнес е свързан с борбата със застрахователната компания за споразумение за сто хиляди долара, които уж трябваше да пристигнат всеки момент, но тепърва предстоеше да се материализират.

Ерик и Тери примъкнаха замразената пуйка върху един стар пън, прогнил в средата, където се беше образувала влажна дупка. Ерик настъпи с крак птицата и я набута надолу. Тя едвам се напъха, и по ръбовете на дупката се надиплиха тлъстини и кожа. Двата крака — розови кости, обвити в сурово месо — бяха притиснати един към друг и смачкали кухината за пълнене на пуйката до бяла муцка.

От джоба си Ерик извади последните си две черешови бомби и остави едната встрани. Не погледна момчето, което взе излишната и останалите момчета, които се накупчиха наоколо, зяпнаха я и заиздаваха одобрителни звуци. Иг си помисли, че Ерик е оставил втората си бомба само за да предизвика точно тази реакция. Тери взе другата бомба и я набута вътре в пуйката. Фитилът, дълъг почти петнайсет сантиметра, щръкна неприлично от нацупената дупка в задницата на пуйката.

— Всички трябва да си намерите прикритие — каза Ерик — или ще се накичите с пуйка за вечеря. И ми върнете другата. Ако някой се опита да ми отмъкне последната черешка, тая птица няма да е единствената, дето ще ѝ набутат артилерия в гъза.

Момчетата се разпръснаха и приклекнаха в ниското на брега, в заслона на дървесните стволове. Въпреки старанията им да изглеждат незаинтересовани, във въздуха около тях като хелий се носеше нервно очакване. Момичетата на скалата също се заинтересуваха, виждаха, че нещо ще става. Едната застана на колене, затули очите си с длан и се загледа в Тери и Ерик. Копнеж прободе Иг — искаше му се да съществуваше някаква причина вместо тях тя да погледне него.

Ерик стъпи на ръба на пъна и извади запалка, която щракна и се възпламени. Фитилът заразпръсква бели искри. Ерик и Тери не помръдваха, загледани замислено надолу, сякаш имаха някакви съмнения дали ще се запали. После заотстъпваха назад, но никой от тях не бързаше. Добре го изиграха, внимателно изработен сценичен непукизъм. Ерик беше казал на другите да се прикрият, и всички бяха хукнали да се подчиняват — което накара Ерик и Тери да изглеждат стоманени и невъзмутими, когато останаха, за да запалят бомбата и после се оттеглиха бавно, без да бързат от мястото на взрива. Те изминаха двайсет крачки, но не се снишиха и не се скриха зад нищо, и не откъсваха очи от трупа. Фитилът пращя около три секунди, а после спря. И нищо не се случи.

— Мамка му — изруга Тери. — Може да се е намокрила.

Той пристъпи една крачка обратно към пъна.

Ерик го сграбчи за ръката.

— Задръж. Понякога тя…

Но Иг не чу останалата част от изречението. Никой не я чу. Тринайсеткилограмовата пуйка на Лидия Периш избухна с разрушителен трясък, така гръмовен, толкова мощен и внезапен, че момичетата на скалата изпищяха. Мнозина от момчетата — също. И Иг би изпищял, но взривът като че беше изкарал всичкия въздух от слабите му дробове и той можеше само да хрипти.

Пуйката изхвърча като огнено кълбо и се пръсна. И пънът също се взриви наполовина. Димящи парчета дърво се разхвърчаха вихрено из въздуха. Небесата се разтвориха и от тях заваля месо. Кости, все още накичени с треперещи бучки сурова розова плът, се сипеха отгоре, тракаха в листата и отскачаха от земята. Части от пуйката цамбурваха в реката — пляс, пляс, пльок. По-късно, когато разказваха, много момчета твърдяха, че момичетата на Ковчега били накичени с парчета сурово пуешко, подгизнали от птича кръв като мацката от шибания филм „Кери“; но те разкрасяваха историята. Най-далече отхвърчалите парчета от птицата паднаха на цели шестстотин метра от скалата.