Джо Хил - Рога

Неща гърмяха из целия град от седмици. Беше се започнало няколко дни преди Четвърти юли и продължи много след празника, с нарастваща честота. Терънс Периш и приятелят му Ерик Ханити не бяха главните виновници. Те не бяха унищожили ничие имущество освен собственото си, а и двамата бяха твърде млади, че да се разкарват с коли в един през нощта и да вдигат във въздуха пощенски кутии.

Но…

Но Ерик и Тери бяха на плажа в Сийбрук, когато братовчедът на Ерик Джереми Ригс влезе в склада с фойерверки там и излезе със сандък с четирийсет и осем старовремски черешови бомби, които твърдеше, че били произведени в доброто старо време, преди силата на подобни експлозиви да бъде ограничена от законите за безопасност на децата. Джереми беше дал шест от тях на Ерик — закъснял подарък за рождения му ден, каза той, въпреки че действителната му подбуда можеше да е съжаление. Бащата на Ерик беше без работа от повече от година и беше болнав.

Възможно е Джереми Ригс да беше нулевият пациент в центъра на чума от взривове и всичките многобройни бомби, които гръмнаха онова лято, по някакъв начин да бъдат проследени до него. Или може би Ригс ги беше купил само защото другите момчета ги купуваха, защото така се правеше. Може би имаше много точки на зараза. Иг така и не разбра, а и в края на краищата нямаше значение. Това беше все едно да се чудиш как злото е дошло на света или какво се случва с човека, след като умре: интересно философско упражнение, но и странно безсмислено, тъй като злото и смъртта съществуваха независимо защо, как и какво означаваше това. Значение имаше само това, че в началото на август и Ерик, и Тери ги беше прихванала треската да вдигат разни неща във въздуха също като всички останали момчета тийнейджъри в Гидиън.

Самите бомби се наричаха „Черешите на Ева“, червени топки колкото киселици с фината зърнеста структура на тухла и силуета на почти гола жена, отпечатан отстрани. Тя беше сладурана с наперен бюст и с неправдоподобните пропорции на момичетата, които украсяваха калниците на камионите — цици като плажни топки и талия на оса, по-тънка от бедрата ѝ. Като отстъпка спрямо скромността тя носеше на чатала си нещо, което приличаше на кленово листо и това доведе Ерик Ханити до заключението, че е фенка на „Торонто Мапъл Лийфс“ 4 4 „Кленовите листа“: хокеен отбор от Торонто, Канада; кленовият лист е националният символ на Канада. и следователно — шибана канадска курва, която си проси да ѝ палнеш циците.

За първи път Ерик и Тери гръмнаха една в гаража на Ерик. Пъхнаха една черешка в кофа за боклук и си плюха на петите. Гърмът, който последва, събори кофата, разсипа я по бетона и изстреля капака в мертеците. Капакът пушеше, когато падна, изкривен по средата все едно някой се е опитвал да го прегъне надве. Иг не беше там, но чу всичко за това от Тери, който каза, че след това ушите им звънели така силно, че никой от тях не чувал крясъците на другия. И други предмети последвали във верига от разрушения: Барби в естествен ръст, стара гума, която пуснали да се търкаля надолу по един хълм с бомба, залепена с тиксо вътре в нея, и една диня. Иг присъства точно на никой от въпросните взривове, но брат му неизменно се погрижвал да го информира пространно какво е изпуснал. Иг знаеше например, че от Барбито нищичко не останало освен едно обгорено стъпало, което паднало от небето и изтропало върху асфалта на автомобилната алея на Ерик налудничав обезтелесен степ, и че от вонята на горящата гума на всички, които я подушили, им призляло и им се завил свят, и че Ерик Ханити бил застанал твърде близо до динята, когато тя гръмнала и в резултат на това трябвало да се изкъпе. Подробностите вълнуваха и измъчваха Иг и към средата на август той почти отчаяно желаеше да види как нещо се изпарява във въздуха.

И тъй, сутринта Иг влезе в килера и завари Тери да се мъчи да натика тринайсеткилограмова замразена пуйка в училищната си раница, той веднага разбра за какво му е тя. Иг не го помоли да дойде, не се и опита да го заплашва: Нека дойда с теб, иначе ще кажа на мама. Вместо това наблюдаваше как Тери се бори с раницата си и после, като стана ясно, че няма да стане, каза, че трябва да направят бохча. Извади анорака си от антрето, увиха птицата в него и всеки хвана по един ръкав. Да я мъкнат по този начин не беше трудно и ей така Иг дойде с него.

Бохчата ги закара чак на края на градската гора и после, скоро след като поеха по пътя, водещ към старата леярна, Иг забеляза количка за пазаруване, наполовина затънала в тресавище край пътя. Предното дясно колело криволичеше бясно и ръжда се сипеше от нея в постоянна вихрушка, но все беше по-добре, отколкото да мъкнат цялата тая пуйка миля и половина. Тери накара Иг да бута количката.