Джо Хил - Рога

След това Иг вече не беше способен да обърне и най-малкото внимание на това какво говореше отец Моулд зад олтара. Повече от всичко желаеше тя отново да погледне към него, и дълго време тя не погледна — своеобразно сладко отричане. Но после отново извъртя очи към него, дяволито и бавно. Втренчена право в него, тя завъртя кръстчето така, че да заблести в очите му — два кратки проблясъка и един дълъг. Мина време и тя му присветна в друга последователност, този път три кратки проблясъка. Гледаше го в очите, докато му присветваше с кръстчето, и се усмихваше, ала унесено, сякаш е забравила за какво се усмихва. Съсредоточеният ѝ поглед намекваше, че тя иска той да разбере нещо, че нейната игра с кръстчето беше важна.

— Мисля, че това е Морзовата азбука — промълви тихо бащата на Иг с ъгълчето на устата си: осъден, който говори с друг осъден в двора на затвора.

Иг трепна — нервна рефлекторна реакция. От няколко минути „Светото сърце на Дева Мария“ се беше превърнала в телевизионно шоу, което вървеше за фон и звукът беше намален до едва доловимо мърморене. Но когато баща му заговори, Иг се стресна, излезе от унеса си и отново осъзна къде се намира. Освен това разтревожен откри, че пенисът му леко се е надървил в гащите и пари крака му. Важно беше отново да спадне. Всеки момент щяха да се изправят за финалния химн и той щеше да издуе отпред панталоните му.

— Какво? — попита той.

— Тя ти казва: „Стига си ми зяпал краката — каза Дерик Периш отново с ъгълчето на устата си, като умник от филмите. — Или ще ти посиня окото.“

Иг се опита да си прочисти гърлото и издаде смешен звук.

Сега Тери се опитваше да види. Иг седеше от вътрешната страна на пътеката, отдясно беше баща му, после майка му, после Тери, и големият му брат трябваше да изпружва врат, за да види момичето. Той обмисли достойнствата ѝ — тя пак се беше обърнала с лице напред — и прошепна шумно:

— Съжалявам, Иг, нямаш шанс.

Лидия го тупна по тила със сборника си с химни.

— По дяволите, мамо! — възкликна Тери, и тя пак го тупна с книгата по главата.

— Няма да говориш такива думи тук! — прошепна му тя.

— Защо не удариш Иг? — отвърна Тери шепнешком. — Той е тоя, дето оглежда малки червенокоски. Похотливи мисли му се въртят в главата. Той жадува. Погледни го. По лицето му си личи. Виж му ненаситеното изражение.

— Ненаситното — поправи го Дерик.

Майката на Иг го погледна и бузите му пламнаха. Тя премести поглед от него към момичето, която не им обръщаше никакво внимание и се преструваше на заинтересувана от отец Моулд. След малко Лидия се намуси и се загледа към предната част на църквата.

— Добре — каза тя. — Почвах да се чудя дали Иг не е гей.

А после дойде време за пеене и всички се изправиха, и Иг отново погледна момичето, което отвори уста да запее, ала вместо това изохка — тихо, но се чу. Тя тъкмо смяташе да му присветне с кръстчето, когато фината златна верижка се разкопча и се изплъзна в ръката ѝ.

Иг я гледаше как наведе глава и се опита да я закопчае. После нещо се случи и предизвика неблагоприятен обрат за него. Русият хубавец, който стоеше зад нея, се наведе и посегна колебливо, непохватно към тила ѝ. Опитваше се да ѝ закопчае колието. Тя трепна, отдръпна се на крачка напред и го изгледа стреснато и не особено дружелюбно.

Русият не се изчерви, не изглеждаше да се е притеснил. Приличаше не толкова на момче, колкото на класическа скулптура, със строгите, свръхестествено спокойни, съвсем леко намусени черти на млад Цезар, на някой, който би могъл с един най-обикновен обърнат палец да хвърли тайфа окървавени християни на лъвовете. Години по-късно прическата му, тази ниско подстригана шапка от руси до бяло коси ще бъде популяризирана от Маршал Матърс, но през онази година тя изглеждаше спортна и с нищо незабележителна. Освен това носеше вратовръзка — проява на класа. Той каза нещо на момичето, но тя поклати глава. Баща ѝ се наведе към нея, усмихна се на момчето и сам се залови с колието.

Иг се успокои. Цезар беше допуснал тактическа грешка, като я бе докоснал, когато тя не го очакваше, беше я издразнил, вместо да я очарова. Бащата на момичето се занимава известно време с колието, но после се засмя и поклати глава, защото не можеше да се поправи, и тя също се засмя и го взе от него. Майка ѝ изгледа сърдито и двамата и момичето и баща ѝ отново запяха.

Службата свърши, разговорите се надигнаха като вода, която изпълва вана — църквата беше контейнер с особен обем, естествената ѝ тишина бързо бе изместена от шума. На Иг винаги най-много му бе вървяла математиката и той рефлексивно се замисли за вместимост, обем, инварианти и преди всичко за абсолютни стойности. По-късно се оказа, че го бива по логическа етика, но това беше може би само продължение на онази част от него, която бе добра в точните уравнения и убеждаването на числата да слушкат.