Джо Хил - Рога

За себе си, докато гледаше Лий в очите, Иг усети как първата пъпка на вманиачеността започва да се разтваря вътре в него. Той бе спасен. Щеше да умре, и това светлорусо момче с питащи сини очи го бе върнало обратно. В евангелските църкви ти влизаш в реката, потапят те и после се издигат нагоре към новия ти живот, и сега на Иг му се струваше, че Лий го е спасил и в този смисъл. Иг искаше да му купи нещо, да му подари нещо, да разбере коя му е любимата рокгрупа, за да стане тя любимата рокгрупа и на Иг. Искаше да пише домашните на Лий.

Откъм храстите се чуха трясъци от чупене на клони, сякаш някой караше към тях количка за голф. После момичето, Глена, изникна сред тях, останала без дъх и с лице на петна. Тя се наведе в кръста, подпря ръка на закръгленото си бедро и ахна:

— Господи! Погледнете лицето му!

Погледът ѝ се плъзна към Лий и челото ѝ се набръчка.

— Лий? Какво правиш?

— Той извади Иг от водата — обясни Тери.

— Той ме накара да дишам — додаде Иг.

— Лий? — възкликна тя и разкриви лице в гримаса, която изразяваше пълен отказ да повярва.

— Нищо не съм направил — отвърна Лий и тръсна глава, и Иг просто не можеше да не го обикне.

Болката, която пулсираше в основата на носа му, бе разцъфтяла, разливаше се по челото му, между очите, проникваше все по-дълбоко в мозъка. Тери се отпусна на едно коляно до него и сложи длан на ръката му.

— По-добре да те облечем и да те заведем вкъщи — рече той. Гласът му звучеше смирено, сякаш той, а не Иг беше виновен за идиотското безразсъдство. — Мисля, че носът ти е счупен.

— После вдигна очи към Лий Турно и му кимна признателно.

— Ей, аз май там горе, на хълма, се държах като пълен лайнар. Извинявай за онова, дето ти го казах преди няколко минути. Благодаря ти, че отърва брат ми.

— Махни го това — отвърна Лий. — Голяма работа, не си струва! — Хладното му спокойствие, нежеланието да се наслаждава на признателността на останалите почти накараха Иг да се разтрепери.

— Ще дойдеш ли с нас? — попита той Лий, скърцайки със зъби от болка. Погледна Глена. — И двамата? Искам да разкажа на родителите ми за постъпката на Лий.

Тери се намеси:

— Ей, Иг, дай да не разправяме какви сме ги вършили. Няма нужда мама и татко да разбират, че това се е случило. Паднал си от дърво, ясно? Имало хлъзгав клон и си паднал по очи. Така е просто… по-лесно.

— Тери. Трябва да им кажем. Щях да се удавя, ако той не ме беше извадил.

Братът на Иг отвори уста, за да възрази, но Лий Турно го пресече:

— Не! — отряза той и погледна Глена с широко разтворени очи. Тя бе вперила в него горе-долу същия поглед, странно впила пръсти в черното си кожено яке. После той се изправи.

— Аз не бива да съм тук. А и без това нищо не съм направил. — И той тръгна забързано през полянката, стисна пухкавата ръка на Глена и я задърпа към дърветата. С другата ръка крепеше чисто новия си маунтинборд.

— Чакай! — възкликна Иг и се вдигна на крака. Щом се изправи, ярък неонов проблясък избухна в главата му и заедно с него го заля чувството, че носът му е натъпкан със строшени стъкла.

— Трябва да тръгвам. И двамата трябва да тръгваме.

— Е… Ще дойдеш ли някой път у нас?

— Някой път.

— Знаеш ли къде е къщата? На шосето, точно до…

— Всеки я знае къде е — прекъсна го Лий, и после изчезна, припна като козел сред дърветата, дърпайки Глена подире си. Тя хвърли последен, притеснен поглед назад към момчетата, преди да се остави да я отведат.

Болката в носа на Иг се беше засилила и го заливаше постоянно на вълни. Той вдигна шепи към лицето си, и когато след малко ги отпусна, китките му бяха изцапани с тъмночервено.

— Хайде, Иг — подкани го Тери. — По-добре да тръгваме. Трябва да идеш на лекар за лицето.

— Ще идем и двамата — рече Иг. Тери се усмихна и извади фланелката на Иг от топката мръсни дрехи, която държеше. Иг се стресна, като я видя, до този момент беше забравил, че стои там гол. Тери я надяна през главата му и го облече, все едно беше на пет, а не на петнайсет години.

— Сигурно ще имам нужда и от хирург, който да отстрани крака на мама от гъза ми. Като те погледне, тя направо ще е готова да ме убие — каза Тери. Когато главата на Иг се показа от дупката на фланелката, той видя, че брат му се взира в него с явна тревога.

— Ти няма да им кажеш, нали? Наистина, Иг. Тя ще ме убие, че съм ти дал да се пуснеш с тая шибана количка надолу по хълма. Понякога просто е по-добре да не казваш.

— Ох, бе човек, хич не ме бива по лъжите. Мама винаги разбира. Разбира в мига, щом отворя устата си.