Джо Хил - Рога

— Пичовете от „Кис“ са евреи — заяви Иг.

Новината като че не обезпокои Лий.

— Да. Мисля, че повечето от нещата, дето ги публикуват, са дивотии. Ама историята все пак си я биваше.

Тази забележка се стори на Иг забележително изтънчена.

— Петнайсет и за трите ли каза? — попита той.

Лий кимна.

— Ако продадеш достатъчно, можеш да спечелиш награда. Така се сдобих с маунтинборда, дето ме беше шубе да се пусна с него.

— Ей! — възкликна Иг, изненадан от спокойния, безстрастен тон, с който Лий си призна, че е страхливец. Беше по-кофти да го чуе от самия него, отколкото от Тери горе на хълма.

— Не — заяви невъзмутимо Лий. — Брат ти правилно ме разбра какъв съм. Бях си наумил да впечатля Глена и приятелчетата ѝ, да се изфукам с дъската, обаче като се изкачихме на хълма, не можах да се накарам да рискувам. Само се надявам, че ако пак се срещна с брат ти, той няма да ми има зъб за това.

Иг бе обзет от кратък, но мощен пристъп на омраза към по-големия си брат.

— То пък все едно той има право да приказва. Направо щеше да се напикае, като си мислеше, че като се прибера, ще кажа на мама какво всъщност ми се е случило. Едно е сигурно за брат ми — във всяка една ситуация можеш да разчиташ, че той първо ще си отърве собствения гъз, а за другите после ще се тревожи. Влизай, имам пари горе.

— Искаш да си купиш едно ли?

— Искам да купя всичките три.

Лий присви едното си око.

— За „Модерна американска милиция“ разбирам, защото цялото е за оръжия и как да различиш шпионски спътник от нормален спътник. Ама сигурен ли си, че искаш и „Данъчна реформа сега“?

— Защо пък не? Все някой ден ще се наложи да плащам данъци.

— Повечето хора, които четат това списание, се мъчат да не плащат.

Лий последва Иг до стаята му, но в коридора се спря и надникна предпазливо вътре. Иг никога не бе смятал стаята си за особено впечатляваща — тя беше най-малката на втория етаж, но се зачуди как ли изглежда на Лий стаята на едно богато хлапе и дали това ще му смъкне акциите. Самият Иг се огледа из стаята, като се опитваше да си представи как ли я вижда Лий. Първото, което забеляза, беше гледката на плувния басейн през прозореца, дъждът набраздяваше яркосинята му повърхност. После — плакатът на Марк Нопфлър с автограф над леглото му; баща му беше записал духовите в последния албум на „Дайър Стрейтс“.

Собственият тромпет на Иг лежеше на леглото му в отворен калъф. Калъфът съдържаше и разнообразни други съкровища: пачка пари, билети за концерт на Джордж Харисън, снимка на майка му в Капри и кръстчето на червенокосото момиче, окачено на скъсаната верижка. Иг се беше опитал да я поправи с швейцарско ножче, обаче никаква не я свърши. Най-накрая го остави и се насочи към друга, но свързана с това задача. Беше взел назаем от Тери тома на буквата М на неговата „Енциклопедия Британика“ и изнамери ключа за Морзовата азбука. Още си спомняше точната последователност на кратките и дълги проблясъци, която насочи към него червенокосото момиче, но когато ги разшифрова, първата му мисъл беше, че сигурно е сбъркал. Посланието беше доста простичко, една-единствена кратка дума, и толкова шокираща, че студена, чувствена тръпка полази нагоре по гърба и по скалпа му. Иг бе започнал да се труди върху адекватен отговор, драскаше леко с молив наниз от точки и тирета по вътрешните корици на своята Библия Нийл Даймънд, пробваше различни отговори. Защото, разбира се, не ставаше само да я заговори. Тя го бе заговорила чрез проблясъци на дневна светлина и той чувстваше, че е длъжен да ѝ отвърне по същия начин.

Лий огледа всичко, погледът му се стрелкаше насам-натам и най-сетне се спря на четирите хромови кули, пълни с компактдискове до стената.

— Това е много музика.

— Влез.

Лий пристъпи вътре, огънат под теглото на подгизналата платнена чанта.

— Седни — покани го Иг.

Лий приседна на ръба на леглото му и намокри завивката. Завъртя глава и погледна през рамо към кулите с компактдискове.

— Никога не съм виждал толкова много музика. Освен може би в музикален магазин.

— Ти кои слушаш? — попита Иг.

Лий вдигна рамене.

Това бе необясним отговор. Всеки слушаше нещо.

— Кои албуми имаш? — попита Иг.

— Нямам.

— Нищо ли?

— Просто никога не съм се интересувал чак толкова, май — отвърна спокойно Лий. — Дисковете са скъпи, нали?

Това смути Иг — идеята, че човек може да не се интересува от музика. Все едно щастието да не те интересува. После се сети какво беше казал Лий после — „Дисковете са скъпи, нали?“ — и за първи път осъзна, че Лий нямаше пари за музика и за каквото и да било друго. Иг се сети за чисто новия маунтинборд на Лий — но той беше награда за благотворителната му работа, преди малко го беше казал. Той носеше вратовръзки и ризи с копчета с къси ръкави — но сигурно майка му го караше да ги носи, когато излизаше да продава своите списания, очакваше той да изглежда спретнат и отговорен. Бедните деца често се издокарваха. Богатите деца бяха тези, които се обличаха небрежно, внимателно подбираха работнически костюм: дизайнерски джинси за осемдесет долара, професионално изтъркани и раздрипани и износени фланелки направо от рафтовете на „Абъркромби енд Фич“. После, и връзката на Лий с Глена и приятелите на Глена, тайфа, която лъхаше на паркинг за фургони; хлапетата от кънтри клуба не се мотаеха около леярната и не горяха лайна в събота следобед.