Джо Хил - Рога

— Я виж — каза Иг и разтвори дясната си ръка, за да му покаже черешовата бомба.

Лий я погледна с лице, пребледняло като пластмасова маска, но безразличието му не успя да измами Иг, който се учеше да разчита поведението му. Когато Иг разтвори длан и Лий го видя какво държи, той се надигна на стола против волята си.

— Ерик Ханити си плати — каза Иг. — Това получих, задето се пуснах с количката надолу по хълма. Ти видя пуйката, нали?

— Цял час валя Денят на благодарността.

— Няма ли да е готино да я заредим в някоя кола? Да кажем, че си намерил някъде някоя бричка. На бас, че с това можеш да откъртиш капака. Тери ми каза, че тия са отпреди ЗЗД.

— Отпреди какво?

— Законите за закрила на детето. Фойерверките, които произвеждат в днешно време, са като пръдня във ваната. Не като тези.

— Как може да ги продават, щом са противозаконни?

— Противозаконно е само да се произвеждат нови. Тези са от кашон от старите.

— Това ли смяташ да правиш? Да намериш някоя таратайка и да я вдигнеш във въздуха?

— Не. Брат ми ме кара да изчакам, докато отидем на Кейп Код в съботата и неделята за Деня на труда. Ще ме заведе там, като вземе книжка.

— Това сигурно не е моя работа — рече Лий, — но не виждам защо той да има думата.

— Не. Трябва да изчакам. Ерик Ханити изобщо не смяташе да ми я дава, защото съм бил с кецове, като се пуснах от хълма. Казал, че не съм бил чисто гол. Ама Тери му казал, че това са глупости и накарал Ерик да си кихне. Затова съм му задължен. А Тери иска да изчака до Кейп Код.

За първи път от началото на краткото им приятелство Лий изглеждаше издразнен от нещо. Той направи гримаса и се размърда на фотьойла, като че изведнъж бе забелязал нещо да се забива в гърба му.

— Тъпичко е, че са ги кръстили „Черешките на Ева“ — каза той. — Трябваше да ги кръстят „Ябълките на Ева“.

— Защо?

— Заради Библията.

— В Библията пише само че са изяли плода на Дървото на познанието. Никъде не пише, че е ябълка. Може да е бил череша.

— Не вярвам в тая легенда.

— Не — призна си Иг. — Нито пък аз. Динозаврите.

— Вярваш ли в Иисус?

— Защо не? За него са писали толкова хора, колкото и за Цезар. — Той хвърли кос поглед на Лий, който сам толкова приличаше на Цезар, че можеха да отпечатат профила му на сребърен денарий и му липсваше само венецът от лаврови листа.

— Ти вярваш ли, че той е можел да прави чудеса? — попита Лий.

— Може би. Не знам. Ако останалото е истина, това изобщо има ли значение?

— Аз веднъж сторих чудо.

Иг не намери това признание за ужасно забележително. Бащата на Иг казваше, че е видял веднъж НЛО сред пустинята Невада, когато били там да пият с барабаниста на „Чийп Трик“. Вместо да попита какво чудо е извършил Лий, той попита:

— Готино ли беше?

Лий кимна, много сините му очи гледаха отнесено, малко разфокусирано.

— Поправих луната. Когато бях малко хлапенце. И оттогава съм добър в поправките на други неща. В това съм най-добър.

— Как си поправил луната?

Лий присви едното си око, вдигна едната си ръка към небето, щипна въображаема луна между палеца и показалеца си и я полуобърна. После изцъка тихичко.

— Много по-добре.

На Иг не му се говореше за религия — говореше му се за разруха.

— Аз ще съм цяло чудо, като пална фитила на това нещо — каза той, и погледът на Лий се завъртя обратно към черешовата бомба в ръката му. — Ще пратя нещо у дома при Господ. Някакви предложения какво да бъде?

Начинът, по който Лий гледаше черешовата бомба, подсети Иг за мъж, седнал на бара, който се налива с някаква пиячка и гледа как момичето на сцената си смъква гащичките. Не бяха другарчета отдавна, но вече се установяваше някакъв образец — сега беше моментът, когато Иг трябваше да му я предложи, така, както беше дал на Лий парите си, компактдисковете си и кръстчето на Мерин Уилямс. Но той не я предложи, а Лий не можеше да я поиска. Иг си каза, че не я е дал на Лий, защото миналия път го беше накарал да се чувства неловко, като му подари дисковете. Истината беше различна: Иг усещаше гадния порив да задържи нещо и да не му го даде, да си има кръстче, което да носи. По-късно, след като Лий си тръгна, той щеше да се срамува от този порив — на богато хлапе с плувен басейн му се свиди да даде съкровищата си на дете от семейство с един родител, живеещо на паркинг за фургони.

— Можеш да я пъхнеш в тиква — предложи Лий, и Иг отговори:

— Прекалено много прилича на пуйката.

И се почна. Лий предлагаше разни неща, Иг на свой ред ги обмисляше.