Джо Хил - Рога

Обсъдиха достойнствата на хвърлянето на бомбата в реката, за да видят дали ще убият риба с нея, пускането ѝ във външен клозет, за да видят дали ще произведе гейзер от лайна, да я изстрелят с прашка в камбанарията на църквата, за да видят какъв звън ще се разнесе, като гръмне. Извън града имаше голям билборд с надпис „СКЛАД «ДИВ БЪЗ» — РИБАРСКИ ТАКЪМИ И ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ЛОДКИ“; Лий каза, че ще е адски смешно да лепнат с тиксо бомбичката в кръгчето на Б-то и да видят дали не могат да го прекръстят на „СКЛАД «ДИВ ГЪЗ»“. Лий беше пълен с идеи.

— Ти все се опитваш да разбереш по каква музика си падам — каза Лий. — Ще ти кажа по каква. По гърмежите от взривове и дрънченето на счупени стъкла. Музика за ушите ми!

Иг чакаше реда си да седне на бръснарския стол, когато чу почукване зад гърба си, погледна през рамо и видя Глена, застанала на тротоара, да се взира в него на три пръста разстояние, залепила нос за прозореца. Беше толкова близо, че би усетил дъха ѝ по врата си, ако стъклото не ги делеше. Вместо това тя дъхна на стъклото и то побеля от парата. Тя надраска с пръст на него: „Видях ти пишката.“ Под него изрисува увиснала патка, като на анимационен герой.

Сърцето на Иг се сви и той бързо се огледа да види дали майка му е наблизо, дали е забелязала. Но Лидия стоеше в другия край на стаята, зад бръснарския стол, и даваше наставления на фризьорката. Тери седеше на стола, запасан с престилката, и търпеливо чакаше да го направят още по-красив. Подстригването на собствената му чорлава четина беше като да подрязваш крив плет. Не можеше да я направиш хубава, само укротима.

Иг се огледа назад към Глена, като яростно тръскаше глава: „Върви си!“ Тя избърса написаното от стъклото с ръкава на „от страхотно по-страхотното“ си кожено яке.

Не беше сама. И Магистралата към ада беше там, заедно с другия хаймана от тяхната компания край леярната, дългокос младок малко под двайсетте. Двете момчета бяха от другата страна на паркинга и се ровеха в една кофа за боклук. Тези двамата какво все се въртяха около кофи за боклук?

Глена почука с нокти по прозореца. Бяха лакирани в леден цвят, дълги и остри — нокти на вещица. Той пак погледна майка си, но само един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че няма да ѝ липсва. Лидия увлечено приказваше и описваше нещо във въздуха — идеалната глава, или може би въображаема сфера, кристална топка, а в топката се мержелееше бъдеще, в което деветнайсетгодишната фризьорка получаваше тлъст бакшиш, ако просто си стоеше там, кимаше с глава и си дъвчеше дъвката и оставяше Лидия да ѝ обяснява как да си върши работата.

Когато Иг излезе, Глена бе обърнала гръб на прозореца, залепила стегнатото си закръглено дупе на стъклото, втренчена в Магистралата към ада и дългокосото му приятелче. Те стояха от двете страни на кофата и държаха с разтворен чувал за боклук. Дългокосият постоянно се пресягаше да пипне лицето на Магистралата към ада, нежно, едва ли не. Онзи избухваше в мощен глупашки кикот всеки път, щом хлапето го погалеше.

— Ти защо си дал на Лий онзи кръст? — попита Глена.

Думите ѝ удариха Иг като ток — от всичко, което тя можеше да каже, да каже точно това! Той самият си задаваше същия въпрос от цяла седмица.

— Той каза, че щял да го поправи — отвърна.

— Поправен е. Защо не го връща?

— Той не е мой. Той е… Едно момиче го изтърва в църквата. Щях да го поправя и да ѝ го върна, но не можах, и Лий каза, че ще може да го поправи с инструментите на баща си и сега го носи за всеки случай, ако случайно я срещне, докато обикаля от врата на врата за благотворителност.

— За благотворителност — изсумтя тя. — Трябва да си го поискаш обратно. И дисковете също.

— Той няма музика.

— Той не иска музика — заяви Глена. — Ако искаше, щеше да си купи.

— Не знам. Дисковете са доста скъпи, и…

— Е, и? Той не е беден , да знаеш — каза Глена. — Той живее в „Хармън Гейтс“. Баща ми им поддържа двора. Оттам го познавам. Баща ми един ден ме прати там сама да садя божури. Родителите на Лий имат много пари. Той ли ти каза, че не може да си позволи дискове?

Това обърка Иг — идеята, че Лий живее в „Хармън Гейтс“ и има човек, който да му поддържа двора, майка. Особено майка.

— Техните заедно ли живеят?

— Понякога не изглежда така, защото майка му работи в болницата Екситър и пътува много до работа и не се завърта много вкъщи. Сигурно така е по-добре. Лий и майка му не се разбират.