Джо Хил - Рога

— Сбогом, Мерин.

После я сложи вдясно.

Взе ангела, който стоеше пред нея. Лицето му бе надменно и безстрастно, лице на прекален светец, което ти казваше „Как смееш да ме пипаш!“ — но главата му се беше откършила и търколила някъде. Иг сложи на мястото ѝ дяволската глава — реши, че на Мария ще ѝ е по-добре с някой, на когото му личеше, че знае как да се забавлява.

Димът нахлуваше в дробовете на Иг и ги изгаряше, жилеше очите му. Той усещаше как кожата му се изпъва от горещината — три стени от огън. Тръгна към капака, но преди да влезе в дупката, го повдигна, за да види какво е написано отвътре — съвсем ясно си спомняше, че там с вар беше написано нещо. Там пишеше: БЛАГОСЛОВЕН ЩЕ БЪДЕШ, КОГА ИЗЛИЗАШ. На Иг му стана смешно, ала не се засмя — само прокара ръка по фината дървесина на капака и каза „Амин“, а после се пъхна в дупката.

Стъпил на дебелия клон точно под отвора, той спря, за да се огледа за последен път наоколо. Стаята беше в центъра на бушуващ циклон от пламъци. Дупки от чепове пращяха в горещината. Креслото пращеше и съскаше. В края на краищата, той се чувстваше доволен от себе си. Без Мерин това място беше просто подпалки. Както и целият свят, поне според Иг.

Той затвори капака зад себе си и започна бавно и внимателно да избира пътя за слизане. Трябваше да се прибере у дома. Имаше нужда от почивка.

Не. Онова, от което действително имаше нужда, беше да стисне за гърлото човека, който му бе отнел Мерин. Какво пишеше на пергамента във Въображаемата къща на дървото? Да вземеш на излизане онова, от което имаш нужда? Човек трябва да се надява.

Спря се само веднъж, на половината път към земята, за да се опре на ствола и да разтърка с длани слепоочията си. Тъпа, опасна болка се натрупваше там — усещане за натиск, за някакви остри върхове, които си пробиваха път, за да щръкнат върху главата му. Христе Боже. Щом сега се чувстваше така, на сутринта щеше да има адски махмурлук.

Иг издиша — не забеляза белезникавия дим, който блъвна от собствените му ноздри — и продължи надолу, и слезе от дървото, а небесата горяха над него.

Той се взира в горящата клечка в ръката си точно две секунди — едно, Мисисипи, две, Мисисипи — а после тя изгори пръстите му, докосна бензина и той се запали с гръм и съскане, избухна като черешова бомба.

Иг стоеше — горящ човек, дявол в огнени одежди. Половин минута бензиновите пламъци бушуваха около него, вятърът ги развяваше около плътта му. После, също толкова бързо, както бяха пламнали и оживели, пламъците затрепкаха немощно и започнаха да гаснат. След малко угаснаха напълно и черен, мазен дим се издигна от тялото му като дебел, задушлив стълб. За всеки човек би бил задушлив — но за демона в центъра му той бе сладък като алпийски ветрец.

Той захвърли димната си одежда, пристъпи напред и излезе от нея, напълно гол. Старата кожа бе изгоряла, и новата кожа под нея беше в по-тъмна и по-богата отсянка на кармина. Лявото му рамо все още бе вдървено, макар и раната да бе заздравяла и да се бе превърнала в измъчената маса на белезникав белег. Мислите му бяха ясни — чувстваше се добре, чувстваше се така, сякаш току-що е пробягал една миля и е готов да поплува. Тревата край него бе почерняла и изгоряла. Горяща червена линия напредваше през изсъхналите бурени и туфи трева в посока към гората. Иг погледна изсъхналата череша зад нея, бледа на фона на вечнозелените дървета.

Бе оставил Въображаемата къща на дървото в пламъци, беше изгорил рая, но черешата продължаваше да стои там, невредима. Лъхна горещ вятър, листата зашумоляха и дори от своето място Иг виждаше, че там, горе на дървото, няма къщичка. Странно, обаче — как огънят сякаш бе прицелен в нея и прогаряше в тревата пътека до ствола ѝ. Вятърът я насочваше право през полето, изливаше огън в старата градска гора.

Иг се покатери и влезе през вратата на леярната. Прескочи тромпета на брат си.

Тери коленичеше пред отворения капак на пещта с наведена глава. Иг виждаше как той не помръдва, със спокоен, съсредоточен израз на лицето, и си помисли, че брат му беше хубав дори и в смъртта. Ризата му бе гладко изпъната върху широкия му гръб, маншетите — внимателно загърнати нагоре над китките. Иг коленичи до Тери. Двама братя на църковните скамейки. Той пое ръката на брат си в своята и видя, че на единайсетгодишна възраст Тери е залепил дъвка в косата на Иг в училищния автобус.