Джо Хил - Рога

Но на гърба ѝ, в горния край на пистата „Ивъл Канивъл“ беше приятно, светлината беше хубава, лъчите падаха косо през дърветата, облечени в костюмите си за Хелоуин в червено и златно. Дърветата горяха, пламтяха като огромни факли. Реката долу тихо бълбукаше — нежен контрапункт на безгрижния шепот на вятъра. На Тери му се струваше, че би могъл цял ден да седи там.

През последните няколко седмици той много ходеше пеш, много седеше, наблюдаваше и чакаше. В края на септември той обяви къщата си в Ел Ей за продан и се премести обратно в Ню Йорк, и ходеше в „Сентръл Парк“ почти всеки ден. Шоуто беше приключило, и без него той не виждаше никаква причина да се мотае на място, където нямаше сезони и където никъде не можеше да отиде пеша.

Във „Фокс“ все още се надяваха той да се върне, бяха издали изявление, че вследствие на убийството на брат му Тери бе решил да си вземе едногодишна почивка от професията; то удобно пропускаше факта, че в действителност Тери бе подал официално оставка седмици преди инцидента в леярната. Телевизионерите можеха да разправят каквото си искат — той нямаше да се върне. Мислеше си след месец-два може би да излезе да посвири по клубове. Ала не бързаше пак да се хваща на работа. Все още си разопаковаше багажа и се опитваше много-много да не мисли. Каквото и да се случеше по-нататък, щеше да се случва според собствения му график. Най-накрая все щеше да стигне до нещо. Дори не си беше купил нов тромпет.

Никой не знаеше какво се беше случило онази нощ в леярната, и тъй като Тери отказа публичен коментар, а всички останали, присъствали там, бяха мъртви, се ширеха какви ли не налудничави идеи за това какво се е случило вечерта, когато умряха Ерик и Лий. Ти Ем Зи беше публикувало най-безумния разказ. Според тях Тери отишъл в леярната да търси брат си и заварил там Ерик Ханити и Лий Турно да се карат. Тери дочул достатъчно, за да разбере, че са убили брат му, опекли го жив в колата му и са дошли да търсят улики, които може да са оставили. Според Ти Ем Зи Лий и Ерик изловили Тери, докато се опитвал да се измъкне, и го замъкнали вътре в леярната. Възнамерявали да го убият, но първо настояли да узнаят дали се е обаждал на някого, дали някой го знае къде е. Заключили го в комина с отровна змия — опитвали се да го наплашат, за да проговори. Но докато той бил вътре, пак се скарали. Тери чул писъци и изстрели. Когато излязъл от комина, всичко горяло и двамата мъже били мъртви — Ерик Ханити застрелян с пушка, Лий Турно набоден с вила. Досущ сюжет на трагедия с отмъщение от шестнайсети век — липсваше само появата на дявола. Тери се зачуди откъде ли Ти Ем Зи са получили тази информация, дали бяха платили на някого в полицията — на детектив Картър може би; техният смахнат репортаж почти дословно повтаряше собствените подписани показания на Тери.

Детектив Картър беше дошъл да види Тери на втория ден в болницата. Тери не си спомняше много-много първия ден. Имаше спомен как го вкарват на носилка в спешното отделение, помнеше как някой сложи на лицето му кислородна маска и лъхналия го хладен въздух с лек мирис на лекарство. Спомняше си, че по-късно беше получил халюцинация, бе отворил очи и видял мъртвия си брат да седи на ръба на болничното му легло. Иг държеше тромпета на Тери и свиреше малък бибоп риф. И Мерин беше там — въртеше пируети боса, в къса рокля от тъмночервена коприна, въртеше се в такта на музиката и тъмночервената ѝ коса се развяваше. Звукът на тромпета премина в ритмичното писукане на ЕКГ апарата, и двамата избледняха и се изгубиха. Ала по-късно, в ранните часове на утринта, Тери вдигна глава от възглавницата, огледа се и видя майка си и баща си да седят на столове до стената, и двамата заспали, баща му бе отпуснал глава на рамото на майка му. Държаха се за ръце.

Но до следобеда на втория ден Тери се чувстваше така, сякаш просто оздравяваше от много тежък грип. Ставите му пулсираха и го мъчеше неутолима жажда, и усещаше слабост в цялото тяло… но иначе си беше същият. Когато лекарката — привлекателна азиатка с очила тип „котешко око“ — влезе в стаята да провери картона му, той я попита колко близо е бил до смъртта. Тя отвърна, че шансът да оцелее бил едно към три. Тери я попита откъде ѝ е хрумнало това съотношение и тя отвърна, че било лесно — имало три вида дървесни гърмящи змии и той бил уцелил вида с най-слабата отрова. И с двата останали вида не би имал никакъв шанс. Едно към три.

Детектив Картър бе влязъл тъкмо когато лекарката излизаше. Картър взе показания на Тери невъзмутимо, зададе няколко въпроса, ала остави Тери да оформи разказа, все едно не беше полицай, а секретар, на когото диктуват. Прочете ги на Тери, като тук-там нанасяше поправки. После, без да вдига поглед от жълтия си, разчертан на редове бележник, той каза: „Не вярвам на нито дума от тези глупотевини. — Без гняв, без хумор, без никаква модулация. — И вие го знаете, нали? Нито на думица, да му се не види.“ — И най-сетне вдигна очите си без блясък и му хвърли буден поглед.