Джо Хил - Рога

Последният път, когато беше идвал в тази къщичка на дървото, когато Мерин беше жива и светът — хубав, думите, изписани върху пергамента, бяха на иврит и той нямаше представа какво означават. Вярваше, че е нещо от Светото писание, свитък от филактерия. Но на блуждаещата светлина на свещите натруфените букви се люшкаха като оживели сенки, забодени с магия върху хартията, и изписваха послание на обикновен, прост английски:

ВЪОБРАЖАЕМАТА КЪЩА НА ДЪРВОТО

ДЪРВОТО НА ДОБРОТО & ЗЛОТО

ПЪТЯТ КЪМ СТАРАТА ЛЕЯРНА №1

ГИДИЪН, НХ 03880

ДОКАТО СИ ТУК, ВЗЕМИ КАКВОТО ИСКАШ

НА ТРЪГВАНЕ ВЗЕМИ, КАКВОТО ТИ Е НУЖНО

КАЖИ АМИН НА ПРАГА, ПРЕДИ ДА ИЗЛЕЗЕШ

ПУШЕНЕТО НЕЕ ЗАБРАНЕНО

А. ЗОРНИЦА, СОБСТВЕНИК

Иг се взираше и не беше сигурен дали сега, и след като беше узнал какво пише, разбира по-добре. Това, което искаше той, беше Мерин и той никога нямаше да я има пак, и заради тази липса му се искаше да изгори това проклето място до основи, а пушенето не беше забранено и, преди да се е усетил какво прави, той замахна с ръка към масата и запокити запаления свещник към другия край на стаята и помете фигурките от нея. Извънземното се катурна, отскочи и се търкулна от масата на пода. Ангелът, който напомняше на Тери, с тръбата на уста, падна от масата в полуотвореното чекмедже. Вторият ангел, застаналия над Мария със сдържан, надменен вид, се удари в масата с трясък и сдържаната му, надменна глава отхвърча.

Иг се завъртя яростно…

… завъртя болезнено тялото си и видя тубата с бензина там, където я беше оставил, подпряна на каменната стена, долу вдясно под вратата. Мушна се в една туфа висока трева и ръката му перна тубата, тя издрънча и се чу плискане. Напипа дръжката, дръпна я. Изненада се колко е тежка. Все едно беше пълна с течен цимент. Иг я опипа отгоре за кутията кибрит „Луцифер“ и го остави настрана.

Полежа, без да помръдва — събираше сили за последното необходимо действие. Мускулите на дясната му ръка не спираха да треперят и не беше сигурен, че ще успее да стори нужното. Най-сетне реши, че е готов да опита и с усилие вдигна тубата и я изля върху себе си.

Бензинът го поля — вонящ лъскав дъжд. Усети го в раненото си рамо — внезапно парене. Изкрещя, от устните му избликна и гъбовиден сив облак дим. Очите му се насълзиха. Болката го задушаваше, накара го да пусне тубата и да се превие на две. Трепереше яростно, облечен с нелепата синя пола — поредица от тръпки, които заплашваха да преминат в мощни конвулсии. Размаха дясната си ръка — не знаеше какво търси, докато не напипа кутията кибрит „Луцифер“ в пръстта.

Щурците, свирещи в августовската нощ, и бръмчащите по шосето коли се чуваха съвсем слабо. Иг отвори кутията. Клечките се разлетяха от треперещата му ръка. Той извади една от малкото останали и я драсна по запалителната ивица отстрани на кутията. От главата му се надигна белия език на пламък.

Свещите бяха паднали на пода и се бяха търкулнали навсякъде. Повечето още горяха. Сивата гумена фигурка на извънземното се беше опряла в една от тях, бял език от пламък обгаряше и втечняваше страната на лицето му. Едното черно око вече се бе разтопило и разкриваше кухината вътре. Още три свещи се бяха търкулнали до стената, под прозореца; августовският ветрец полюшваше леко белите му пердета.

Иг награби пердетата в юмруци, откъсна ги от прозореца и ги провеси над горящите свещи. Огънят плъзна нагоре по евтиния найлон и се устреми към ръката му. Той ги хвърли върху креслото.

Нещо изпука и заскърца под краката му, все едно беше стъпил върху малка електрическа крушка. Погледна надолу и видя, не е настъпил с пета порцелановото дяволче. Беше раздробил тялото, макар и главата да бе останала невредима — търкаляше се по дъските. Дяволът се хилеше маниакално, от козята му брадичка стърчаха зъби.

Иг се наведе и вдигна главата от пода. Стоеше сред горящата къща на дървото и оглеждаше изисканите, красиви черти на Сатаната, игличките на рогата му. Серпентини от огън се разгънаха нагоре по стената, черен дим се събра под скосения таван. Пламъци се вихреха и над креслото, и над масичката. Дяволчето като че ли го наблюдаваше с наслада и одобрение. Оценяваше човека, който знае как се палят неща. Но Иг беше приключил с работата си тук и беше време да продължи. Светът бе пълен с други огньове, очакващи да бъдат запалени.

Той повъртя мънистото в ръце, а после го върна върху масичката. Вдигна Мария, целуна личицето ѝ и каза: