Джо Хил - Рога

Болката се завръщаше, изливаше се в центъра му от чатала и от съсипаното рамо и разбитите колене — четири замърсени притока, изливащи се в дълбокия резервоар на гаденето. Иг затвори очи и се съсредоточи, за да овладее болката. После в старата леярна се възцари покой, и човек и демон лежаха един до друг — но кой от тях какъв беше, вероятно би било тема за теологически спор.

Сенки трептяха и се люшкаха по стените, надигаха се и падаха, мракът прииждаше на вълни. Светът около него се оттегляше и го заливаше на вълни, и Иг се мъчеше да се вкопчи в него. Част от него искаше да потъне, да избяга от болката, да намали докрай звука на съсипаното си тяло. Вече се унасяше — болката се уравновесяваше от мечтателна и все по-нарастваща жизнерадост. Звездите горе плаваха бавно, носеха се отляво надясно, сякаш той плаваше по гръб по река Ноулс и се оставяше течението да го влече бавно надолу.

Тери се наведе над него със страдалческо, объркано изражение.

— Добре, Иг. Ти си добре. Ще се обадя на някого. Трябва да изтичам до колата да си взема телефона.

Иг се усмихна — насърчително, надяваше се — и се опита да каже на Тери, че единственото, което трябва да направи, е да го запали. Тубата с бензин беше навън, опряна на стената. Да го полее с безоловен бензин и да му драсне клечката, и той щеше да се оправи. Но не можеше да си поеме въздух, за да изтласка от себе си думите, гърлото толкова го болеше и така се беше стегнало, че не можеше да изцеди говор от него. Хубавичък номер му беше спретнал Лий, да.

Тери стисна ръката му и Иг разбра, напосоки, че по-големият му брат беше преписал отговорите на контролно по география от момчето, което седеше пред него.

— Ще се върна — каза Тери. — Чуваш ли? Веднага. Само минутка.

Иг кимна, благодарен на Тери, че е поел нещата в свои ръце. Ръката на Тери се изплъзна от Иговата, той стана и изчезна от погледа му.

Иг извърна глава и погледна към червеното сияние на свещите, огряващо старата зидария. Несекващото трептене на светлината го успокояваше, усилваше чувството му, че се рее, че плава. Следващата мисъл, която му дойде наум, беше, че щом сиянието се вижда, значи вратата на пещта трябва да е отворена. Точно така, Лий я беше отворил, за да освети по-силно циментовия под.

И тогава Иг осъзна какво ще се случи, и шокът го извади от унеса и ступора. Тери щеше да види телефона, телефонът на Глена, внимателно поставен върху одеялото в пещта. Тери не можеше да бръкне там. От всички точно Тери — Тери, който едва не бе умрял на четиринайсет години от ужилване на оса — трябваше изобщо да не припарва до шибаната пещ. Иг се опита да му извика, да кресне, да го предупреди, но от гърлото му не излизаше нищо освен продрани, безжизнено хрипове.

— Само минутка, Иг — извика Тери от другия край на стаята. В действителност изглеждаше, че все едно говори на себе си. — Ти, там вътре, се дръж, и… Чакай! Ей, Иг, извадихме късмет. Тука има телефон.

Иг завъртя глава и отново се опита да извика, да го спре, и дори успя да изрече една — единствена дума: „Тери.“ Но после онова болезнено чувство отново стегна гърлото му и той не можа да каже нищо повече, а и Тери не се обърна, когато чу името си.

Брат му се наведе, провря се в пещта и посегна към телефона върху издутото на буци одеяло. Щом го взе, едната гънка се разгъна и Тери се поколеба, щом видя навитата одтолу змия, люспите, които сияеха като излъскана мед на светлината на свещите. Разнесе се сухото тракане на кастанети.

Змията се разгъна и ухапа Тери по китката — Иг чу звука от близо осем метра, месест удар. Телефонът отхвърча. Тери изпищя, изправи се и черепът му се удари в желязната каса на капака. Ударът го повали. Той вдигна ръце и се удържа да не падне по очи върху дюшека, долната половина на тялото му увисна от отвора.

Змията не пускаше китката му. Тери я грабна и дръпна. Когато зъбите ѝ се изтръгнаха от плътта, гърмящата змия раздра китката му, сви се на кълбо и пак го нападна, хвърли се към лицето му и заби зъби в лявата му буза. Тери я стисна по средата и дръпна, тя го пусна, издигна се нагоре и го ухапа трети път, четвърти. И всеки път, когато забиваше зъби в него, звукът беше все едно някой млати боксовата круша в спортна зала.

Братът на Иг се изхлузи от пещта и падна на колене. Беше хванал змията ниско, близо до опашката. Дръпна я от себе си, вдигна я във въздуха и я тресна в пода, все едно тупаше килим с тупалка. Черни пръски от кръв и змийски мозък оплискаха бетона. Тери я захвърли далече от себе си, тя се търкулна и падна по гръб. Опашката ѝ шибаше обезумяло насам-натам и плющеше по бетона. Мятането лека-полека утихна и накрая опашката ѝ само леко се поклащаше напред-назад, а после замря.