Джо Хил - Рога

— Нима? — попита Тери в болничното си легло един етаж над баба си с разбитото лице. — А според вас тогава какво се е случило?

— Хрумнаха ми много други обяснения — отвърна детективът. — И всички те са дори още по-безумни от тази камара дивотии, дето ми ги пробутахте. Проклет да съм, ако имам някаква представа какво се е случило. Проклет да съм!

— Не сме ли всички проклети? — каза Тери.

Картър впери в него недружелюбен поглед.

— Де да можех да ви кажа нещо по-различно. Но това се случи в действителност — каза Тери. И през повечето време, поне докато грееше слънце, Тери наистина вярваше, че това се е случило в действителност. Но по мръкнало, докато се опитваше да заспи… по мръкнало понякога му хрумваха други идеи. Лоши идеи.

Свистенето на гуми по чакъла го сепна, той вдигна глава и се огледа назад към леярната. След още един миг иззад ъгъла с боботене се показа смарагдовозелен сатурн и огласи изгорелия пейзаж. Щом шофьорката го забеляза, колата изстена и спря, и поседя там в бездействие. После пак тръгна и най-накрая спря на няма и десет крачки от него.

— Здравей, Тери — поздрави го Глена Никълсън, щом излезе иззад волана. Не изглеждаше ни най-малко учудена, че го вижда — сякаш се бяха уговорили да се срещнат тук.

Изглеждаше добре — пищно момиче с изтъркани сиви джинси, черна блузка без ръкави и черен колан с капси. Той видя плейбойското зайче на оголения ѝ хълбок, което беше долнопробен щрих, но пък кой ли не е правил грешки и не си бе причинявал неща, които му се иска да върне обратно?

— Здравей, Глена — отвърна той. — Какво те води насам?

— Понякога идвам да обядвам тук. — Тя вдигна в ръката си сандвич, увит в бяла восъчна хартия. — Тихо е. Хубаво място за размисли. За Иг и за… разни неща.

Той кимна.

— Какво си си взела?

— С патладжан и пармезан. Взех си и безалкохолно „Доктор Пепър“. Искаш ли половината? Винаги си вземам голям, без да знам защо. Не мога да изям голям. Или не бива. Защото май понякога си го изяждам. — Тя набърчи носле. — Мъча се да смъкна пет кила.

— Защо? — попита Тери и отново я огледа.

Тя се засмя.

— Престани.

Той вдигна рамене.

— Ще ти изям половината сандвич, ако това ще ти помогне за диетата. Но няма за какво да се притесняваш. Добре си си.

Седнаха на един повален дънер отстрани на пистата „Ивъл Канивъл“. Следобедните лъчи позлатяваха водата. Тери не подозираше, че е гладен, докато тя му даде половината сандвич и той започна да яде. Той скоро изчезна, а Тери си облизваше пръстите и си поделиха последните глътки от безалкохолното. Не разговаряха. Тери това не го притесняваше. Не искаше да си бъбрят за нищо, и тя като че го знаеше. Мълчанието не я изнервяше. Странно, в Ел Ей никой никога не млъкваше — всички там като че се ужасяваха от един миг на мълчание.

— Благодаря — каза той най-сетне.

— Няма нужда — отвърна тя.

Той приглади косата си назад. По някое време през последните няколко седмици беше открил, че тя е оредяла на темето и бе реагирал на това, като я беше оставил да израсне, докато доби безформен, рошав вид.

— Трябваше да намина през салона да ме подстрижеш — каза той. — Ужасно съм обрасъл.

— Аз вече не работя там — каза тя. — Вчера подстригах последния си клиент.

— А стига бе.

— Аха.

— Е… Наздраве за новите занимания, тогава.

И двамата отпиха по глътка „Доктор Пепър“.

— Добро подстригване ли беше, като за финал? — попита Тери. — Подкастри ли някого направо страхотно, като за последно?

— Обръснах главата на един тип. Доста възрастен тип, всъщност. Обикновено по-възрастните мъже не искат да ги обереш с машинката. По това си падат по-скоро младите пичове. Ти го познаваш — таткото на Мерин Уилямс, Дейл?

— Да, малко нещо го познавам — каза Тери и направи гримаса, едва потисна надигналата се абсолютно нелогична вълна от мъка.

Разбира се, бяха убили Иг заради Мерин — Лий и Ерик го бяха изгорили до смърт заради онова, което те си мислеха, че ѝ е причинил. Последната година беше толкова тежка и толкова нещастна за Иг, че мисълта за нея беше непоносима за Тери. Той беше сигурен, че не е бил Иг, че той никога не би убил Мерин. Предполагаше, че така и никой нямаше да узнае кой я е убил в действителност. При спомена за нощта, в която бе загинала Мерин, потръпна. Тогава той беше с шибания Лий Турно — това противно социопатче, и дори неговата компания му беше приятна. Две-три чашки, малко евтина ганджа на пясъчния нанос… а после Тери беше задрямал в колата на Лий и се бе събудил чак призори. Понякога му се струваше, че това е била последната вечер, в която се е чувствал наистина щастлив — поигра карти с Иг, а после обикаля с колата безцелно из Гидиън през августовската вечер, изпълнена с мириса на реката и на увеселителни бомбички. Тери се запита дали на света имаше друг толкова сладък аромат.