Джо Хил - Рога

Те изпълзяваха от ъглите, падаха от дупки в стената, изхързулваха се изпод купчини от тухли. Пълзяха към палтото, приплъзваха се една върху друга в бързината. Палтото се затърчи, когато се събраха под него, а после започна да се надига в седнало положение. Палтото се вдигна и изправи, раменете започнаха да се изпълват, ръкавите се размърдаха и набъбнаха, сякаш невидим човек пъхаше ръцете си в тях. Най-накрая от него се подаде и глава с коса, виеща се и стелеща се върху яката. Все едно дългокос мъж, или може би жена, седеше в средата на стаята и медитираше със сведена глава. Човек, който не спираше да трепери.

Лий натисна клаксона.

— Глена? — провикна се той. — Какво правиш, маце?

— Тук, вътре съм — извика Иг с гласа на Глена. Беше приклекнал вдясно, досами вратата. — Ох, Лий, изкълчила съм си проклетия глезен!

Вратата на кола се отвори и се затръшна. Стъпки сред тревата започнаха да се приближават.

— Глена? — извика Лий. — Какво става?

— Седя си тук, сладурчо — отвърна Гленогласно Иг. — Ей тука си седя.

Лий се хвана за цимента с една ръка, привдигна се и се прехвърли през вратата. От последния път, когато Иг го беше виждал, беше качил близо петдесет килограма и си беше обръснал главата — преображение, толкова смайващо, колкото и да ти поникнат рога, и Иг не можеше да го проумее, не можеше да възприеме онова, което виждаше. Това изобщо не беше Лий. Беше Ерик Ханити със сините латексови ръкавици, стиснал палката; главата му цялата беше в пришки и обгаряния. На светлината на фаровете кокалената извивка на скалпа му беше червена досущ като на Иг. Пришките по лявата му буза бяха издути и широки и изглеждаха пълни с гной.

— Ей, маце — повика тихо Ерик. Очите му се стрелнаха насам-натам, огледаха обширното, тъмно помещение. Не забеляза Иг с вилата, нито мястото, където той се спотайваше вдясно, в най-черния мрак. Очите на Ерик още не бяха свикнали. Със сиянието на фаровете, което се изливаше през вратата и го обгръщаше, никога нямаше да свикнат. Лий беше някъде навън. Лий някак си беше разбрал, че не е безопасно и беше дошъл с Ерик — а как го беше разбрал? Кръстът вече не беше у него, за да го предпазва. Беше нелепо.

Ерик направи няколко ситни, тътрещи се крачки към фигурата с палтото; палката в дясната му ръка се поклащаше и описваше бавно лениви дъги.

— Кажи нещо, кучко! — подкани Ерик.

Палтото потръпна, размаха немощно ръка и поклати глава. Иг не помръдваше, беше притаил дъх. Не можеше да измисли как да действа. През вратата трябваше да влезе Лий, не някой друг. Но пък и такава си беше историята на краткия му живот, откакто подкара демонския занаят, помисли си Иг. Беше вложил всичките си сатанински сили, за да измисли едно хубавичко и семпло убийство, а сега всичко се разпиляваше като студена пепел по вятъра. Ала може би винаги е било така. Може би всички кроежи на дявола бяха нищо в сравнение с онова, което можеха да измъдрят людете.

Ерик се промъкваше напред, и накрая застана точно зад онова нещо в палтото. Вдигна палката си с две ръце и я стовари върху гърба му. Палтото се свлече и змиите се изсипаха — грамаден чувал, който се разцепва и разсипва навсякъде. Ерик издаде звук — задавен вик на погнуса, и докато отстъпваше без малко не се препъна в собствените си груби обувки.

— Какво? — подвикна му Лий някъде отвън. — Какво става?

Ерик стъпка с обувката си главата на една ивичеста змия и тя се загърчи между токовете му. Главата се пръсна с крехко изхрущяване, все едно се пукаше електрическа крушка. Той издаде болезнен стон на погнуса, ритна една водна змия и отстъпваше назад, отстъпваше назад към Иг. Той газеше в тях, в този гейзер от влечуги. Тъкмо се обръщаше, за да излезе, когато настъпи една и глезенът му се изметна. С изненадващо грациозен пирует той се завъртя в пълна окръжност, преди да загуби равновесие и да рухне върху едното си коляно, лице в лице с Иг. Взираше се със свинските си очички в широкото му, обгорено лице. Иг държеше вилата помежду им.

— Проклет да съм! — възкликна Ерик.

— И ти, и аз — рече Иг.

— Върви по дяволите, копелдак — Лявата ръка на Ерик започна да се вдига нагоре и Иг за пръв път забеляза чипоносия револвер.

Иг се хвърли напред — не си даде никакво време за мислене, вдигна вилата и я заби в лявото рамо на Ерик. Все едно я забиваше в дънера на дърво. Ударът разтърси дръжката отдолу нагоре и разтресе ръцете на Иг. Един от зъбците строши ключицата на Ерик, друг проби делтовидния му мускул; средният шип се заби в горната част на гърдите. Пистолетът гръмна, простреля небето, силен гръм — като от взрив на черешова бомбичка, звукът на американското лято. Иг продължаваше да напада, блъсна Ерик, той залитна и се стовари по задник. Лявата ръка на Ерик изхвърча във въздуха, пистолетът отплава в тъмното и щом падна на пода, стреля отново, и един смок плъхояд бе разкъсан на две.