Джо Хил - Рога

Той влезе приведен в комина и я положи върху вонящото одеяло, постлано върху дюшека. После се наведе над нея и запали всички свещи, създаде интимна, романтична атмосфера. Тя се отпусна и се уви доволно.

— Знаеш какво да правиш, ако се промъкне покрай мен — каза той. — Следващият, който ще отвори тази врата. Трябва да хапеш, да хапеш, да хапеш. Разбираш ли?

Езикът ѝ се плъзна от устата и замляска сладко във въздуха. Той я загърна с ъглите на одеялото, да я скрие, а после постави върху нея гладкото розово сапунче — телефона на Глена. Ако по някаква случайност Лий го убиеше, а не обратното, той щеше да влезе там, за да духне свещите, и щом видеше телефона, щеше да поиска да го вземе със себе си. От него му се бяха обаждали, в края на краищата, пък и не беше добре да оставя доказателства да се подмятат наоколо.

Иг излезе през вратата и я избута обратно почти докрай. Светлината на свещите трепкаше по краищата ѝ, сякаш старите пещи отново бяха запалени, сякаш леярната се връщаше към живота. Той стисна вилата си, подпряна на стената отдясно на капака.

— Иг — прошепна Тери зад гърба му.

Иг се завъртя, сърцето му подскочи в гърдите и той видя брат си, застанал отвън, да се надига на пръсти, за да надникне вътре през вратата.

— Ти какво правиш още тук? — попита той, слисан, че го вижда.

— Това змии ли са? — попита Тери.

Иг скочи от прага и брат му се дръпна назад. Иг все още държеше в ръка кутията кибрит. Пусна я отстрани, върху тубата с бензин. После се обърна и мушна с вилата съм гърдите на Тери. Изпружи врат, за да погледне зад него, към тъмната поляна. Не виждаше мерцедеса.

— Къде ти е колата?

— Зад оная купчина лайна — отвърна Тери и посочи една особено внушителна грамада боклуци. Протегна ръка и леко отбутна зъбците на вилата.

— Казах ти да си тръгваш.

Лицето на Тери лъщеше от пот в августовската нощ.

— Няма — каза той.

На Иг му трябваше време, докато възприеме неправдоподобния отговор на Тери.

— Да. — Тласна с рогата, тласна толкова силно, че от напрежението и горещината в тях почти го заболя, както никога — мъчителна болка. — Ти не искаш да си тук, и аз не те искам тук.

Тери залитна, сякаш Иг го беше блъснал. Но после се закрепи на крака и остана на мястото си, с черти, сковани от мрачно напрежение.

— А аз казах не. Не можеш да ме накараш. Както и да ми бъркаш в мозъка, това си има граници. Ти можеш само да предложиш. Аз трябва да приема. И не приемам. Няма да потегля оттук ида те зарежа са се изправиш сам срещу Лий. Така постъпих с Мерин, и оттогава животът ми е ад. Ако искаш да си тръгна, качвай се в колата и идвай с мен. Ще се разберем. Ще измислим как да се справим с Лий така, че никой да не бъде убит.

От гърлото на Иг се изтръгна сподавен стон на бяс и той го нападна с вилата. Тери отскочи с танцова стъпка далече от шиповете. Това, че не можеше да накара брат си да го послуша, вбесяваше Иг. Всеки път, когато го нападаше и мушкаше с вилата, Тери се измъкваше от обсега му със слаба, колеблива усмивка на уста. Обзе го безпомощното чувство, че е десетгодишен и го бяха вкарали зорлем в задния двор в игра на „гепи за гъза“.

От другата страна на редицата от дървета, затулваща леярната откъм пътя, заблещукаха фарове; движеха се все по-бавно, докато някой се готвеше да завие. Иг и Тери замряха, загледани нагоре към пътя.

— Лий е — каза Иг и отново се взря яростно в Тери. — Качвай се в колата и се махай от очите ми. Не можеш да ми помогнеш. Можеш само да прецакаш нещата. Наведи глава и не се пречкай, стой си там, където няма да ти утрепят задника. — Мушна пак с вилата и го отпъди още назад, и същевременно вложи последен напън на воля в рогата, мъчеше се да огъне Тери.

Тери този път не се противи, а се обърна и побягна през високата трева, обратно към грамадата-бунище. Иг го сподири с поглед, докато стигна ъгъла на сградата. После Иг се набра и се промъкна през високата врата в леярната. Зад него фаровете на кадилака на Лий Турно се плъзгаха във въздуха и разрязваха мрака като нож за писма, врязващ се в черен плик.

Още щом се провря в помещението, светлината на фаровете грейна през прозорците и вратите. Бели квадрати от ярко сияние струяха по покритите с графити стени и осветяваха древни послания: ТЕРИ ПЕРИШ ДУХА, МИР’79, БОГ Е МЪРТЪВ. Иг се скри от светлината, спотаи се от едната страна на входа. Свали палтото си и го захвърли по средата на пода. После се приведе в ъгъла и повика с рогата си змиите.