Джо Хил - Рога

— У Лий — отвърна тя и лицето ѝ засия, и тя се усмихна — сладка, учудена усмивка, като момиче, зърнало за пръв път Дисниуърлд. — Да отида там по шлифер и без нищо отдолу, и да го побъркам! Лий иска да мина да го видя някой път. Днес следобед ми прати есемес, че ако ти не се появиш, ние трябва да…

— Не! — пресече я Иг грубо, и от ноздрите му блъвна черен дим.

Тя се сви от страх и се дръпна.

Той вдъхна и всмука дима обратно. Хвана я подръка, обърна я към колата и тръгна нататък. Девойката и дяволът навлязоха във вечерното сияние, подобно на сияние на пещ, и дяволът я смъмри:

— Да си нямаш работа с него. Какво е направил той за теб освен да ти открадне едно яке и да се държи с теб като с проститутка? Трябва да кажеш на Лий да се разкара. Трябва ти нещо по-добро от него. Трябва да даваш по-малко и да вземаш повече, Глена.

— Обичам да правя приятни неща за хората — изрече тя с дръзко гласче, сякаш засрамена.

— И ти си хора. Направи нещо приятно за себе си. — И докато го изричаше, той вложи волята си в рогата и усети как разтърсваща бяла наслада преминава по нервите в тях. — Освен това, погледни как се държат с теб. Аз ти потроших апартамента, не си ме виждала от дни, а после идваш тук и ме виждаш как се мотая по пола като педал. Ако изчукаш Лий Турно, с това няма да ми го върнеш. Трябва да мислиш по-мащабно. Предстои ти малко отмъщение. Върни се у дома, вземи банковата карта, източи сметката и… замини на почивка. Не си ли искала някога да отделиш време за себе си ?

— Не би ли било страхотно? — възкликна тя, но усмивката ѝ след малко угасна, и тя додаде. — Ще се вкарам в беля. Веднъж ме тикнаха в затвора за трийсет дни, и хич не ща да се връщам там.

— Никой няма да те закача. Не и след като си минала с колата покрай леярната и си ме мярнала тук по дантелена поличка да си играя на женчо. Родителите ми няма да насъскат адвокат по теб. На тях не им се ще такива неща да излизат на бял свят пред обществото. Вземи и кредитната ми карта. Обзалагам се, че нашите няма да я спрат още няколко месеца. Най-добрият начин да си го върнеш на някого е да го гледаш в огледалото за обратно виждане на път към нещо по-добро. Ти заслужаваш нещо по-добро, Глена — каза Иг.

Бяха стигнали до колата. Иг отвори вратата и ѝ я задържа. Тя погледна полата му, после вдигна очи към лицето му. Усмихваше се. И едновременно плачеше с големи, черни от туша за мигли сълзи.

— По това ли си падаше, Иг? По поли? Затова ли не се забавлявахме чак толкова много? Ако знаех, щях да се опитам да… Де да знам, да го прилагам.

— Не — отвърна Иг. — Облякъл съм я само защото нямам червен клин и мантия.

— Червен клин и мантия? — Говореше замаяно и малко забавено.

— Не се ли предполага, че дяволът се облича така? Като костюм на супергерой. В много отношения Сатаната като че е първият супергерой.

— Не е ли суперзлодей?

— Не. Герой — със сигурност. Помисли си. В първото си приключение той приема облика на змия, за да освободи двама пленници, държани голи в затвор-джунгла от Третия свят от всемогъщ мегаломан. Същевременно обогатява диетата им и им разкрива тяхната собствена сексуалност. На мен ми звучи като кръстоска между Човека Животно и Доктор Фил 20 20 Човекът Животно — комиксов супергерой; главната му особеност е, че притежава характерните качества на редица животински видове; доктор Фил — Фил Макгроу, популярен психолог и водещ на телевизионно шоу. .

Тя се засмя — странен, непоследователен, объркан смях; после хлъцна и усмивката ѝ изчезна.

— А къде мислиш да заминеш? — попита Иг.

— Де да знам — отвърна тя. — Винаги съм искала да видя Ню Йорк. Ню Йорк нощем. Таксита отминават и от прозорците им се носи странна чуждоземна музика. Хора продават онези фъстъци, сладки фъстъци, по ъглите. Не продават ли още в Ню Йорк фъстъци?

— Не знам дали още продават. Навремето продаваха. Не съм ходил там, откакто ходих точно преди смъртта на Мерин. Иди да разбереш, защо не. Ще е страхотно. Пътуването на живота ти.

— Щом да замина е такъв кеф — рече тя, — щом да ти го върна е толкова прекрасно, защо ми е толкова скапано?

— Защото още не си там. Още си тук. А когато потеглиш, ще си спомняш само че си ме видяла изтупан като за танци с най-хубавата ми синя пола. Всичко останало ще забравиш. — Вложи цялата тежест и сила на рогата в това нареждане, втълпи мисълта дълбоко в мозъка ѝ — проникване, по-интимно от всичко, което някога бяха правили в леглото.

Тя кимна, вперила в него зачервени, запленени очи.