Джо Хил - Рога

— Трябваше да си обръснеш главата още преди години, Иг. Добре изглежда. На мен ми се искаше да го направя, да си я обръсна до голо, но Хайди вечно заявяваше, че ако някога го направя, да смятам брака ни за приключил. Тя не ми позволи да я обръсна дори в знак на подкрепа към Риган, след химиотерапията ѝ. Някои семейства го правят. За да покажат, че това засяга всички тях и са заедно. Но не и нашето семейство. — Той се намръщи и додаде:

— Как стигнахме дотук? За какво говорехме?

— За вашето следване.

— Аха. Да. Баща ми не ми позволяваше да запиша курса по теология, както исках аз, но не можеше да ми попречи да го слушам. Спомням си преподавателката — беше чернокожа, професор Танди, и тя казваше, че в много други религии Сатаната се проявява като добрият. Той обикновено е онзи, който подлъгва богинята на плодородието в леглото, и след малко палуване те пораждат света. Или реколтата. Нещо. Той се намесва, за да подмами недостойните или да ги изкуши да се поддадат на разрухата, или поне да излязат от удобното си съществуване. Дори и християните не могат действително да решат какво да го правят. Я си помисли. Предполага се, че Той и Бог воюват помежду си. Но щом Бог мрази греха, а Сатаната наказва грешниците, то не са ли те в комбина? Не са ли съдията и палачът от един отбор? Романтиците, мисля, че романтиците са обичали Сатаната. Не помня точно защо. Може би защото е имал готина брада и си е падал по мацките и секса, и е знаел как да спретне купон. Сатаната не го ли обичаха романтиците?

— Шептиш ми на ухо — прошушна Иг. — Кажи ми всичко онова, което искам аз да чуя… 18 18 Рефренът на „What I like about you“ („Какво харесвам в теб“) — хит на американската ню уейв група „Романтикс“ от 1980 г.

Дейл отново се разсмя.

— Не. Не тези романтици.

— Аз само тях познавам — каза Иг.

На излизане той полека затвори вратата.

Иг седеше на дъното на комина в кръг от нажежени следобедни лъчи, вдигнал лъскавата мамограма на гърдата на Мерин над главата си. Осветени отзад от августовското небе, тъканите в нея изглеждаха като черно слънце, превръщащо се в нова звезда, изглеждаха като Края на дните, а небето бе като власеница. Дяволът се бе обърнал към своята Библия — не към Стария завет, не и към Новия, а към последната страница, където преди години беше преписал как се чете морзовата азбука от енциклопедиите на брат си. Още преди да разшифрова листовете в плика, той знаеше, че те са завет от друг вид: последен. Последното завещание на Мерин.

Започна с точките и тиретата отпред на плика — простичка последователност. Там пишеше: „Иг, я се разкарай.“

Той се разсмя — мръсен, конвулсивен крясък на гарваново веселие.

Извади двата листа от тетрадка, изписани с точки и тирета и от двете страни — труд, отнел месеци, цялото лято. С помощта на своята Библия Иг се зае да ги разшифрова, като от време на време опипваше кръстчето на врата си, кръстчето на Мерин. Беше го сложил пак веднага щом си тръгна от Дейл. То му внушаваше чувството, че тя е с него, достатъчно близо, че да докосне тила му с хладните си пръсти.

Работата вървеше бавно — превръщането на тези линии от точки и тирета в букви и думи. Но на него му беше все тая. Дяволът друго си нямаше, но време имаше.

Скъпи Иг,

Ти няма да прочетеш това, докато съм жива. Не съм убедена, че искам да го прочетеш, дори и ако умра.

Уф, колко бавно се пише така. Но аз май нямам нищо против. Запълва ми времето, когато трябва да вися в някой коридор и да чакам за резултатите от това или онова изследване. Освен това ме принуждава да кажа само онова, което трябва да се каже, и нищо повече.

Ракът, който имам, е същият, който повали сестра ми — вид, за който се знае, че се наследява в семействата. Няма да ти досаждам с генетика. Все още не е в напреднал стадий и съм убедена, че ако ти знаеше, щеше да искаш да се боря. Знам, че би трябвало да се боря, ала няма. Вече взех решение да не си отида като сестра ми. Да не чакам да се изпълня с грозота, да не наранявам хората, които обичам и са ме обичали — а това си ти, Иг, и моите родители.

В Библията пише, че самоубийците отивали в ада, но адът е онова, което преживя сестра ми, докато умираше. Ти не знаеш, но когато поставиха диагнозата на сестра ми, тя беше сгодена. Годеникът ѝ я напусна няколко месеца преди тя да умре. Тя го прогонваше, ден след ден. Искаше да знае колко време ще изчака той след погребението ѝ, че да изчука някоя друга. Искаше да знае дали той ще използва нейната трагедия, за да печели съчувствието на момичетата. Държеше се ужасно. И аз бих я напуснала.