Джо Хил - Рога

… тя беше там, над него, сред клоните на дървото — дъното на къщичката на дървото с изписаните на капака думи — варта едва се виждаше в тъмното: „БЛАГОСЛОВЕН ЩЕ БЪДЕШ, КОГА ВЛИЗАШ.“ Иг се олюля, и…

… се разтърси, за да прогони неочакваната вълна от замайване. Със свободната си ръка разтърка чело, изчака мислите му да се прояснят, гаденето да се уталожи. За миг то се появи — всичко онова, което се случи в гората, когато той отиде пиян в леярната, за да бълнува и троши, но вече бе изчезнало. Иг остави чашата на килима, издърпа връвта и отвори капандурата на тавана. Пантите изскърцаха шумно.

Ако на улицата беше жега, то в ниската недовършена таванска стая беше задух. Върху гредите бяха наредени шперплатови плоскости, които образуваха нещо като под. Силно скосеният таван беше нисък и той не можеше да се изправи под него; нямаше и нужда. Три големи картонени кашона с изписано отстрани „МЕРИН“ с червен маркер бяха сбутани вляво от отворения капак.

Той ги свали долу един по един, нареди ги на масичката за кафе във всекидневната и ги прерови. Докато изследваше оставеното от Мерин след смъртта ѝ, изпи джина и тоника на Дейл Уилямс.

Иг подуши горнището ѝ с качулка от Харвард и дъното на любимите ѝ джинси. Прегледа книгите ѝ, купищата прочетени издания с меки корици. Иг рядко четеше романи, винаги си беше падал по документална литература за постенето, за напояването, за пътуване, къмпиране и изграждане на постройки от рециклирани материали. Но Мерин предпочиташе белетристиката, елитарната литература. Обичаше неща, написани от хора, изживели кратък, гаден и трагичен живот, или поне англичани. Това, което тя искаше от един роман, бе той да е емоционално и философско пътешествие, а също и да ѝ обогати речника.

Тя четеше Габриел Гарсия Маркес и Майкъл Шейбон, Джон Фаулз и Йън Макюън. Една книга падна в ръцете на Иг, отворена на следното подчертано изречение: „Как вината усъвършенства методите за самоизмъчване, нанизва мънистата на подробностите във вечна примка, броеница, която се реди цял живот.“ И после още един, от друга книга: „Сюжетите, в който някой попада в безизходна ситуация и не може да се измъкне от нея, страшно дразнят американската белетристика, но мисля, че в живота това си е нещо съвсем обичайно.“ 17 17 Първият цитат е от „Изкупление“ от Йън Макюън, а вторият — от „Уомпитър, фома, гранфалун“ от Кърт Вонегът. Иг спря да прелиства книгите ѝ, те го изнервяха.

Измежду нейните имаше и някои негови книги — книги, които не беше виждал с години. Ръководство по статистика. „Готварска книга за къмпинг.“ „Влечугите в Нова Англия.“ Допи джина и запрелиства „Влечугите“. След стотина страници намери рисунка на кафявата змия с дрънкалката и оранжевата ивица на гърба. Тя беше Crotalus horridus , гърмяща змия, и въпреки че обитаваше главно на юг от границата с Ню Хемпшир — срещаше се често в Пенсилвания, — можеше да бъде открита и далече на север, чак в Белите планини. Те рядко нападаха хора, бяха си срамежливи по природа. През последната година повече хора бяха убити от гръм, отколкото за целия минал век — от случайни срещи с horridus ; при все това, отровата ѝ се считаше за най-опасната сред всички американски отровни змии, невротоксична, известна с това, че парализира белия дроб и сърцето. Той върна книгата на мястото ѝ.

Медицинските учебници и тетрадки с пружини на Мерин бяха струпани на дъното на кашона. Иг отвори един, после втори, поогледа страниците. Тя си беше водила бележки с молив и написаното с прилежният ѝ, не съвсем момичешки почерк бе размазано и избеляло. Определения на химични съединения. Нарисуван на ръка разрез на гърда. Списък с апартаменти в Лондон, които тя бе намерила в интернет за Иг. На самото дъно на кашона имаше голям плик от амбалажна хартия. Иг без малко щеше да го подмине, после се подвоуми, когато мерна някакви бележки с молив в горния му ляв ъгъл. Точки. Тирета.

Отвори плика и извади мамограма, капковидна тъкан в синьо и бяло. Датата беше от юни миналата година. Имаше и листове, листове от тетрадка на редове. Иг видя на тях името си. Бяха целите изписани с молив, с точки и тирета. Той пъхна листовете и мамограмата обратно в плика.

Сипа втори джин с тоник и тръгна по коридора. Когато влезе в спалнята, Дейл беше заспал върху завивките, по черни чорапи, издърпани почти до колената, и бял слип с петна от пикоч отпред. Останалото беше ширнала се чисто бяла мъжка плът; коремът и гърдите му бяха гъсто обрасли с тъмна козина. Иг се промъкна покрай леглото да остави питието. Дрънченето на бучките лед накара Дейл са се размърда.