Джо Хил - Рога

— А на какво ти приличам? — попита Иг. — Дявол в синя рокля 16 16 Заглавието на популярна песен, написана от Шорти Лонг и Уилям „Мики“ Стивънсън и станала известна в изпълнението на Мич Райдър и „Детройт Уийлс“. .

— Веднага познах, че е твоята кола — каза Дейл зад волана, когато отново подкара колата. Сега беше спокоен, помирил се със собствения си вътрешен демон. — Още щом я погледнах, и разбрах, че някой я е запалил и я е бутнал в реката. И си помислих, че сигурно и ти си бил вътре, и ме обзе… обзе ме такова…

— Щастие?

— Съжаление. Обзе ме съжаление.

— Нима?

— Че не съм аз този, който го е сторил.

— А… — Иг извърна очи.

Стискаше вилата между коленете си, зъбците се забиваха в тапицерията на покрива, но след като попътуваха малко, Дейл като че забрави за нея. Рогата упражняваха въздействието си, свиреха тайната си мелодия, и тъй като Иг не носеше кръста, Дейл, безпомощен, не можеше да не танцува по свирката им.

— Прекалено ме беше страх да те убия. Имах пистолет. Купих го само за да те застрелям. Но единственият ми опит да застрелям някого с него, бе когато се опитах сам да си тегля куршума. Една нощ налапах дулото, за да го опитам на вкус. — Той се поумълча, отнесен в спомени, а после додаде:

— Гаден му е вкусът.

— Радвам се, че не сте се застреляли, господин Уилямс.

— И пак ме беше страх. Не защото се боя, че ще отида в ада, ако се самоубия. А защото се боя, че няма да отида в ада… Че няма ад, в който да отида. И рай няма. Няма нищо. Най-често си мисля, че сигурно няма нищо, след като умрем. Понякога ми се струва, че това е облекчение. Друг път — че по-ужасно нещо не мога да си представя. Не вярвам, че един милостив Бог би ми отнел и двете ми момиченца. Едната я умори ракът, а другата я убиха по такъв начин в гората. Не мисля, че един Бог, достоен да му се молиш, би им изпратил онова, което преживяха и двете. Хайди още се моли. Така се моли, че не е за вярване. Моли се ти да умреш, Иг, от цяла година. Когато видях колата ти в реката, си помислих… помислих си, че… Е, че Бог най-сетне е показал с нещо, че го има. Но не. Не. Не, Мери я няма завинаги, а ти още си тук. Ти още си тук. Ти си… ти си… шибаният дявол . — Задъхваше се. Бореше се да продължи.

— Казвате го, все едно това е нещо лошо — каза Иг. — Завийте наляво. Да отидем у вас.

Дърветата покрай пътя очертаваха булевард от ясно, безоблачно синьо небе. Хубав ден за разходка с кола.

— Ти каза, че сме имали да обсъдим разни неща — каза Дейл. — Но за какво бихме могли да говорим, Иг? Какво искаш да ми кажеш?

— Исках да ви кажа, че не зная дали обичах Мерин толкова, колкото вие, но я обичах, колкото можех. И че не съм я убил. Онова, което разказах на полицията — че пиян съм изпаднал в несвяст зад „Дънкин Донътс“, е истина. Лий Турно е взел Мерин пред „Преизподнята“. Той я е закарал до леярната. Там я е убил. — След малко Иг додаде: — Не очаквам да ми повярвате. — Само че той повярва. Може би не веднага, но достатъчно скоро. Иг тези дни беше много убедителен. Хората вярваха почти на всички ужасии, които техният личен дявол им казваше. В този случай то беше истина, но Иг подозираше, че стига да поиска, сигурно можеше да убеди Дейл, че Мерин е убита от клоуни, взели я от „Преизподнята“ в тяхната мъндзърка клоунска количка. Не беше справедливо. Но пък за справедливост се бореше старият Иг.

При все това Дейл го изненада, като му каза:

— Защо да ти вярвам? Изтъкни ми причина.

Иг посегна и сложи длан върху голата ръка на Дейл, позадържа я и я прибра.

— Знам, че след като баща ви е починал, сте отишли при любовницата му в Лоуъл и сте ѝ платили две хиляди долара, за да се махне. И сте я предупредили, че ако някога пак нарече майка ви пияница, ще я потърсите, и като я издирите, ще ѝ избиете зъбите. Знам, че сте преспал веднъж с една секретарка в службата, на коледното парти в годината, преди Мерин да умре. Знам, че веднъж сте шибнали Мерин по устата с колана си, задето е нарекла майка си кучка. Това сигурно е постъпката, за която изпитвате най-силни угризения в живота си. Знам, че не сте любили жена си вече от цели десет години. Знам за бутилката в долното чекмедже отляво на работата, и за списанията с разголени жени у дома в гаража, и за брат ви, с когото не разговаряте, защото за вас е непоносимо, че неговите деца са живи, а вашите — мъртви, и…

— Спри! Млъкни!

— И за Лий знам по същия начин, както и за вас — каза Иг. — Когато докосвам хората, аз научавам неща. Неща, които не бива да знам. И хората ми казват разни неща. Говорят за нещата, които искат да направят. Не могат да се удържат.