Айзък Азимов - Роботите и империята

Дартерът 1 1 darter (англ.) — от „to dart“ — втурвам се, хуквам , който нямаше колела, а се движеше на около сантиметър над земята, се носеше през някакви коридори, специално предназначени за такива превозни средства, и то със скорост, напълно достойна за името му. После излезе в един от обикновените коридори. От лявата страна успоредно на пътя минаваше експресната магистрала. С чувствително намалена скорост дартерът зави наляво, спусна се под експресната линия, изскочи от другата страна и след един участък от около половин миля, пълен със завои, спря пред главния вход на някаква сграда с орнаменти.

Вратата на дартера се отвори автоматично. Данил слезе пръв, изчака Жискар и подаде на шофьора някаква хартийка, която му бе връчил Д.Ж. След като внимателно го огледа, шофьорът затвори рязко вратите и бързо потегли, без да отрони и дума.

Вратата не се отвори веднага след техния сигнал и Данил предположи, че ги оглеждат. Най-после отвътре се показа една млада жена и боязливо ги поведе към вътрешните помещения на сградата. Тя избягваше да гледа към Жискар, но към Данил прояви нещо повече от обикновено любопитство.

Завариха заместник-министър Квинтана седнала зад огромно бюро. Тя се усмихна и заговори с малко престорено весел тон.

— Два робота без придружител. Не е ли малко опасно това за мен?

— Съвсем не, мадам Квинтана — сериозно отвърна Данил. — За нас е не по-малко необичайно да виждаме хора, несъпровождани от роботи.

— И аз си имам роботи, не се притеснявайте — рече Квинтана. — Наричам ги подчинени — една от тях ви придружи дотук. Странно как не е припаднала при вида на Жискар. Сигурно щеше да е неизбежно, ако предварително не я бях предупредила. Пък и ако не беше твоята изключително интересна външност, Данил. Но както и да е. Капитан Бейли настоя решително да се срещна с вас, а аз самата съм заинтересована да поддържам добри отношения с един толкова влиятелен Заселнически свят като Бейлиуърлд. В крайна сметка се съгласих да разговарям с вас. Но въпреки всичко денят ми е доста натоварен и ще ви бъда благодарна, ако свършим по-бързо… Какво мога да направя за вас?

— Мадам Квинтана … — започна Данил.

— Един момент. Ще седнете ли? Нали седеше, когато разговаряхме снощи?

— Можем да седнем, но няма да се чувстваме по-неудобно, ако стоим прави. Безразлично е за нас.

— Но за мен не е. Не ми е удобно да стоя права, а ако остана на стола, ще ми се схване врата да гледам нагоре към вас. Вземете си по един стол и седнете. Благодаря… Кажи сега, Данил, за какво става дума?

— Мадам Квинтана, сигурно си спомняте снощния инцидент, когато след банкета някой стреля с бластер по балкона.

— Естествено. Дори знам, че този „някой“ е бил хуманоиден робот, въпреки че не сме го съобщавали официално. И въпреки това седя на едно бюро с два робота, и то без никаква охрана. Да не говорим, че единият е хуманоиден.

— Аз нямам бластер, мадам — каза Данил усмихнато.

— Надявам се… Онзи хуманоиден робот изобщо не приличаше на теб. Ти си истинско произведение на изкуството, Данил.

— Сложно съм програмиран, мадам.

— Имам предвид външността ти. Но кажи за инцидента с бластера.

— Този робот, мадам, има база някъде на Земята. Дойдох от Аврора специално за да я открия и да предотвратя бъдещи инциденти, които могат да нарушат мира между нашите светове.

— Ти си дошъл? Не капитанът? Не мадам Гладиа?

— Ние, мадам. Аз и Жискар. Не съм в състояние да ви разкажа цялата история на включването ни в тази операция, нито мога да ви съобщя името на човека, за когото работим.

— Охо! Международен шпионаж! Много интересно. Съжалявам, че не мога да ви помогна, но не знам откъде е дошъл роботът. Нямам абсолютно никаква представа къде може да се намира базата му. Всъщност дори не мога да разбера защо сте дошли при мен. На твое място, Данил, щях да отида в Министерството на планетарната сигурност — тя се наведе към него. — Истинска ли е кожата ти, Данил? В противен случай имитацията е просто невероятна — тя протегна ръка и леко докосна бузата му. — И на пипане е съвсем като истинска.

— Въпреки това не е истинска, мадам. При порязване не заздравява сама. Затова пък скъсаното място лесно може да се завари или да се настави с кръпка.

— Уф! — сбърчи нос Квинтана. — Впрочем това беше всичко, защото не мога да ви помогна — поне що се отнася до атентатора. Не знам нищо.

— Нека ви обясня по-нататък, мадам — не се отказваше Данил. — Този робот вероятно участва в групировка, която се интересува от ранния енергодобивен метод, който ми описахте снощи — атомното делене. Нека приемем, че е така и че има хора, които се интересуват от атомното делене и от съдържанието на уран и торий в земната кора. Къде би било най-удобно за тях да разположат базата си?