Айзък Азимов - Роботите и империята

В Ню Йорк бе ранна утрин. Данил и Жискар разбраха това по настъпилото постепенно оживление.

— Някъде извън Града, на повърхността, сега сигурно се разсъмва — каза Жискар. — В един от разговорите си с Илайджа Бейли преди двайсет десетилетия нарекох Земята „Планетата на зората“. Дали това ще продължи още дълго? Или може би вече не е?

— Не се измъчвай с подобни мисли, приятелю Жискар — отвърна Данил. — По-добре да решим какво трябва да направим днес, за да помогнем на Земята да си остане Планетата на зората.

Гладиа влезе в апартамента по хавлия и пантофи. Косата й бе току-що изсушена.

— Какъв абсурд! — възкликна тя. — Сутрин землянките се помъкват из коридорите към обществените Лични чорлави и развлечени. Нарочно, струва ми се. Било невъзпитано да се решиш на път за Личната. Явно първоначалната немарлива външност засилва ефекта от издокарания вид на излизане. Трябваше да си взема пълния сутрешен тоалет. Да знаете само как ме гледаха, когато излязох по хавлия! На излизане от Личната трябва да си нагласена от главата до петите… Какво има, Данил?

— Мадам, ще разрешите ли да поговорим с вас? — попита Данил.

Гладиа се поколеба.

— Съвсем накратко, Данил. Както сигурно ви е добре известно, денят се очертава да е изключително натоварен и сутрешните ми срещи започват почти веднага.

— Точно за това искаме да поговорим с вас, мадам — каза Данил. — В този исторически ден по-добре да не сме до вас.

— Какво?

— Ефектът, който бихте искала да окажете върху земляните, ще бъде много по-силен, ако не сте заобиколена от роботи.

— Няма да съм заобиколена. Ще бъдете само вие двамата. Как ще се оправя без вас?

— Налага се да се научите, мадам. Докато сме с вас, вие сте белязана сред земляните. Това създава впечатлението, че се боите от тях.

— Но аз имам известна нужда от охрана, Данил — обезпокоено рече Гладиа. — Спомни си какво се случи снощи.

— Нямаше да успеем да предотвратим случилото се, мадам, и нямаше да можем да ви предпазим — ако се беше наложило. За щастие снощи не стреляха по вас. Изстрелът от бластера беше насочен към Жискар.

— Защо към Жискар?

— Как може робот да се прицели във вас или в някое човешко същество въобще? По някаква причина той се целеше в Жискар. Затова с присъствието си ние можем само да ви изложим на още по-голяма опасност. Не забравяйте, че мълвата за снощния инцидент се разпространява, и независимо от опитите на правителството да потули подробностите ще плъзне слух, че атентаторът, насочил бластера и стрелял с него, е робот. Това ще възбуди негодуванието на обществеността срещу роботите — срещу нас — и дори срещу вас, ако продължавате да се появявате с мен и с Жискар. По-добре да не сме с вас.

— Колко време?

— Поне докато трае мисията ви, мадам. През идните дни капитанът ще ви е от по-голяма помощ, отколкото ние. Той познава земляните, които имат високо мнение за него, а той пък има много високо мнение за вас, мадам.

— Наистина ли мислиш, че той има високо мнение за мен? — попита Гладиа.

— Така ми се струва, въпреки че съм робот… Разбира се, ние ще застанем отново до вас в мига, в който пожелаете да се върнем, но засега смятаме, че най-доброто, което можем да направим за вашата сигурност, е да ви оставим в ръцете на капитан Бейли.

— Ще си помисля — рече Гладиа.

— През това време ще отидем при капитан Бейли, мадам — рече Данил, — и ще го попитаме дали е съгласен с нас.

— Добре — съгласи се Гладиа и влезе в спалнята си.

— Склонна ли е? — обърна се Данил възможно най-тихо към Жискар.

— Склонна е меко казано — отвърна Жискар. — В мое присъствие тя винаги се е чувствала неловко, така че няма много да страда от отсъствието ми. Към теб, приятелю Данил, мадам Гладиа изпитва противоречиви чувства. Ти определено й напомняш за приятеля Джендър, чиято дезактивация така я травмира преди много десетилетия. Тази прилика едновременно я привлича и отблъсква, така че бе нужна съвсем лека намеса от моя страна. Отслабих привличането към теб и засилих привличането към капитана. Ще се чувства съвсем добре без нас.

— Хайде тогава да намерим капитана — каза Данил. И двамата излязоха от стаята във вестибюла пред апартамента.

Данил и Жискар бяха идвали и по-рано на Земята; последен бе посещавал планетата Жискар. Знаеха как се използва компютърният указател, в който откриха района, крилото и номера на апартамента, даден на Д.Ж., разбираха също и цветните кодове във вестибюлите, които ги упътваха към съответните завои и асансьори.