Айзък Азимов - Роботите и империята

— Ами ако този почти безсмислен вариант се провали, приятелю Данил?

Данил спокойно погледна Жискар.

— Тогава сме безпомощни, Земята ще бъде унищожена, а човешката история ще залезе безвъзвратно.

Келдън Амадиро се чувстваше нещастен. Земното притегляне бе малко силничко за него, атмосферата — прекалено плътна, звуковете и миризмите на открито — едва доловимо, но дразнещо по-различни от аврорианските. Освен това нямаше постройка, която би могла да претендира за цивилизованост.

Роботите бяха построили някакви заслони, където имаше хранителни припаси в изобилие. Имаше и импровизирани тоалетни, които бяха задоволителни от функционална гледна точка, но крайно незадоволителни във всяко друго отношение.

И най-лошото — макар че утрото се оказа наистина приятно, денят се очертаваше да бъде безоблачен и прекалено яркото слънце вече напичаше. Скоро температурите щяха да станат твърде високи, въздухът — твърде влажен, а щяха да се появят и онези хапещи насекоми. Преди Мандамъс да му обясни, Амадиро недоумяваше какви са тези малки парещи подутини по ръцете му.

— Ужасно! — измънка той, докато се почесваше. — Сигурно разнасят зарази.

— Струва ми се, че и това се случва — отвърна Мандамъс с неприкрито безразличие. — Но е много малко вероятно. Имам лосиони, които успокояват сърбежа, и специални вещества, които при горене отблъскват насекомите с миризмата си, макар че и аз я намирам не по-малко зловонна.

— Запалете ги — отсече Амадиро.

— Освен това с нищо не искам да увеличавам шансовете да ни открият — продължи Мандамъс с все същия тон, — било то и с някоя дреболия — примерно миризма или лек пушек.

Амадиро го изгледа с подозрение.

— Вече няколко пъти повторихте, че на това място никога не идват земляни или селскостопански роботи.

— Така е, но това не е математически постулат, а социологическо наблюдение. Подобни наблюдения винаги се съпровождат от изключения.

Амадиро се навъси.

— Най-добре да свършим с този проект веднъж завинаги. Казахте, че днес ще бъдете готов.

— Това също е социологическо наблюдение, д-р Амадиро. Би трябвало да съм готов днес. Иска ми се да е така, но не мога да дам никакви гаранции.

— А кога ще можете?

Мандамъс разпери ръце, сякаш казваше „Кой знае?“.

— Д-р Амадиро, струва ми се, че вече неведнъж съм ви обяснявал, но съм готов с удоволствие да повторя отново. Бяха ми необходими цели седем години, за да стигна дотук. Разчитах на още няколко месеца, през които лично да посетя всяка от четиринайсетте транслационни станции на Земята. Сега вече няма да мога да го направя, защото се налага да приключваме, преди Жискар да ни е открил и да ни е спрял. Това означава, че трябва да извърша проверката, като се свържа с хуманоидните роботи в транслационните станции. Не им се доверявам така, както на самия себе си. Трябва непрекъснато да сверявам докладите им, а може да се наложи и да отида на едно-две от местата, преди да се убедя, че всичко е наред. Това ще продължи дни — може би една-две седмици.

— Една-две седмици! Невъзможно! Колко време ще трябва да понасям тази планета, Мандамъс?

— Сър, при едно от предишните си посещения останах на тази планета почти цяла година; при друго — повече от четири месеца.

— И ви хареса, а?

— Не, сър, но имах да върша работа — и я свърших, без да се щадя — Мандамъс прикова Амадиро с леден поглед.

Амадиро се изчерви.

— Добре, докъде сме стигнали? — попита той с малко по-сдържан тон.

— Все още преценявам пристигащите доклади. Както ви е известно, не работим с лабораторна система, която действа гладко и безпрепятствено. Имаме работа с изключително хетерогенна земна кора. За щастие радиоактивните вещества са широко разпространени, но на някои места слоят им застрашително изтънява и се налага да поставим транслационни станции, за които отговарят роботи. Ако транслаторите не са поставени точно където и както трябва, ядреното мултиплициране ще спре и всичките ни дългогодишни усилия ще отидат на вятъра. Или може да се получи локално свръхмултиплициране с експлозивна сила, която да предизвика местен взрив, при което останалата част от земната кора ще остане невредима. И в двата случая щетите като цяло ще бъдат незначителни.

Нашата цел, д-р Амадиро, е да направим съответните рудни залежи, а следователно и огромната част от земната кора силно радиоактивни — бавно — постепенно — безвъзвратно — отсичаше той думите на равни интервали, — така че Земята да се превръща все повече и повече в един необитаем свят. Социалната структура на планетата ще рухне и така завинаги ще сложим кръст на Земята в качеството й на убежище за човечеството. Предполагам, че именно това искате, д-р Амадиро. Така ви представих нещата преди години и тогава вие заявихте, че всичко съвпада с вашите желания.