Айзък Азимов - Роботите и империята

Беше доста рано и по коридорите нямаше оживено движение, но малкото минувачи се заглеждаха изумено в Жискар, после извръщаха поглед с подчертано безразличие.

Когато наближиха апартамента на Д.Ж., Жискар закрачи по-неуверено. Не се забелязваше много, но Данил веднага обърна внимание.

— Не си ли добре, приятелю Жискар? — попита го той тихо.

— Наложи се да залича изумлението, страха, дори прекаления интерес у няколко души, сред които и едно дете — при него беше още по-трудно — отвърна Жискар. — Нямах време да проверя дали не причинявам вреда.

— Трябвало е да го сториш. Никой не бива да ни спира.

— Разбирам, но Нулевият закон не е много ефикасен при мен. Нямам твоите способности в това отношение — после продължи, сякаш за да отвлече собственото си внимание от неразположението си. — И друг път съм забелязвал, че повишеното съпротивление в позитронните ми вериги се отразява първо на стойката и походката, а едва след това на речта.

Данил задейства сигнала на вратата.

— И при мен е така, приятелю Жискар — каза той. — В повечето случаи е трудно да се поддържа равновесие само върху две опорни точки. Още по-трудно е да се поддържа контролирано неравновесие както при ходенето. Чувал съм, че в началото са правени опити роботите да бъдат с четири крака и две ръце. Наричали са ги „кентаври“. Работели много добре, но били неприемливи заради фрапиращата си нечовешка външност.

— Много бих се радвал в този момент да имам четири крака — каза Жискар. — Но мисля, че неразположението ми преминава.

Д.Ж. се показа на вратата и ги посрещна с широка усмивка. След това огледа коридора и в двете посоки, при което усмивката изчезна от лицето му и се замени с изражение на крайно безпокойство.

— Какво правите тук без Гладиа? Как…

— Мадам Гладиа е съвсем добре, капитане — прекъсна го Данил. — Нищо не я застрашава. Ще ни позволите ли да влезем и да ви обясним?

Д.Ж. ги стрелна гневно с поглед и ги пусна да влязат. Тонът му стана гневен — естествената реакция, която можеха да предизвикат две зле работещи машини.

— Защо сте я оставили сама? Как може изобщо да си позволявате да я оставяте сама?

— Тя е сама колкото всеки друг човек на Земята и е изложена на опасност колкото всички останали. Ако по-късно се обърнете към нея по този въпрос, тя положително ще ви каже, че докато по петите я следват аврориански роботи, мисията й на Земята не може да се развива успешно. Положително ще ви каже още, че ако някой трябва да й помага и да я пази, то това сте вие, а не роботите й. С положителност смята, че точно това е желанието й — поне в момента. Ако някога, когато и да е, поиска да се върнем при нея, ще ни има на свое разположение.

Лицето на Д.Ж. облекчено се разтегна наново в усмивка.

— Значи иска аз да я пазя?

— Според нас, капитане, в момента тя желае много по-силно вашето присъствие, отколкото нашето.

Усмивката на Д.Ж. се разля до ушите.

— Как да й се сърди човек!… Ще се приготвя и ще отида в апартамента й колкото се може по-бързо.

— Само че, сър, първо…

— А-ха! — възкликна Д.Ж. — Услуга за услуга, така ли?

— Да, сър. Искаме да разберем колкото се може повече за робота, който снощи стреля с бластер по балкона.

Изражението на Д.Ж. отново стана напрегнато.

— Смятате, че мадам Гладиа все още не е вън от опасност?

— Съвсем не. Роботът снощи не стреля по мадам Гладиа. Той се целеше в приятеля Жискар.

— Защо да стреля по него?

— Точно това искаме да разберем. За тази цел бихме искали да се свържете с мадам Квинтана, заместник-министъра на енергетиката. Кажете й, че за вас и — ако евентуално решите да добавите — за правителството на Бейлиуърлд е изключително важно да ми позволи да й задам няколко въпроса. Бихме искали да направите каквото намерите за добре, за да я убедите да се съгласи.

— Само това ли искате от мен? Да убедя едно доста високопоставено и заето държавно лице да се подложи на кръстосан разпит от робот?

— Тя би могла да се съгласи, сър, стига да я помолите достатъчно убедително — настоя Данил. — Освен това, тъй като може да се намира далеч оттук, ще бъде добре да наемете на наше име дартер, който да ни откара дотам. Както може би се досещате, нямаме никакво време за губене.

— И тези дреболии са всичко? — попита Д.Ж.

— Не съвсем, капитане — каза Данил. — Ще ни трябва шофьор, на когото ще ви помолим добре да платите, за да се съгласи да качи приятеля Жискар, който е несъмнено робот. Що се отнася до мен, той вероятно няма да има нищо против.