Айзък Азимов - Роботите и империята

— Стига глупости, Мандамъс, желанието ми не се е променило.

— Тогава, сър, или се примирете с неудобствата, или се върнете и ме оставете да продължа колкото е необходимо.

— Не, не — промърмори Амадиро. — Трябва да съм тук, когато това стане… но не мога да потисна нетърпението си. Какъв срок сте определил за протичането на целия процес?… Искам да кажа, колко време ще мине след пускането на първата мултиплицираща вълна, докато Земята стане необитаема?

— Зависи каква степен на мултиплициране ще приложа в самото начало. Все още не знам необходимата сила, защото тя зависи от общата ефективност на транслаторите. Затова съм осигурил възможност за гъвкав контрол. Целта ми е да постигна промеждутъчен период от десет до двайсет десетилетия.

— Ами ако периодът е по-кратък?

— Колкото повече съкратим периода, толкова повече ще се ускори повишението на радиоактивността на земната кора и затоплянето на планетата. Земята ще стане опасна много по-бързо и шансовете за навременна евакуация на една по-значителна част от населението ще намалеят.

— Какво значение има това? — промърмори Амадиро.

Мандамъс се смръщи.

— Колкото по-бързо започне да се изражда Земята, толкова по-вероятно е земляните и заселниците да се усъмнят, че зад всичко това се крие някаква технологична причина. Най-вероятно е да обвинят нас. Ще последва яростна атака от страна на заселниците и в името на своя свещен свят те ще се бият до последна капка кръв само и само да ни отмъстят колкото се може повече. Обсъждали сме това и по-рано и като че ли бяхме на едно и също мнение по въпроса. Далеч по-добре би било, ако осигурим един разумно дълъг период от време, който да ни даде възможност да се подготвим за най-лошото. Земята в своето объркване ще сметне, че бавното повишение на радиоактивността представлява някакво непонятно природно явление. Струва ми се, че точно сега това е много по-наложително, отколкото беше доскоро.

— Така ли? — Амадиро на свой ред се намръщи. — Доколкото познавам това ваше кисело пуританско изражение, не се съмнявам, че се готвите да стоварите вината върху мен.

— Моите уважения, сър, но в случая това съвсем не е трудно. Не беше разумно да изпращате един от нашите роботи да унищожи Жискар.

— Напротив, трябваше. Жискар е единственият, който може да ни провали.

— Първо трябва да ни намери, което е невъзможно. А дори и да успее, ние сме специалисти по роботика. Мислите ли, че няма да можем да се справим с него?

— Ами?! — възкликна Амадиро. — Същото си мислеше и Василия, при това тя го познаваше по-добре. Но дори и тя не можа да се справи с Жискар. Бойният кораб, който трябваше да се погрижи за него и да го унищожи от разстояние, по някаква причина също не успя. Така че сега той е на Земята и ние трябва по един или друг начин да го унищожим.

— Атентатът е бил неуспешен. Нищо не съобщиха.

— Има правителства, които от благоразумие спестяват лошите новини — може би тукашните държавни служители са благоразумни, макар и да са варвари. А ако нашият робот се е провалил и са го подложили на разпит, той сто процента е блокирал необратимо. Което означава, че сме загубили един робот и нищо повече — нещо, което можем да си позволим. А ако Жискар е все още на свобода, значи още повече се налага да побързаме.

— Ако успеят да разберат от робота местонахождението на този операционен център, загубата ще се окаже много по-голяма. Най-малкото не биваше да използваме робот от центъра.

— Използвах първия, който ми попадна. И той няма да разкрие нищо. Струва ми се, че можеш да имаш доверие в начина, по който съм го програмирал.

— Изключил или не, той не може да скрие факта, че е произведен на Аврора. Земните специалисти по роботика — каквито все пак се намират на планетата — веднага ще разберат това. Ето ви още една причина да забавим повече повишението на радиоактивността. Трябва да мине достатъчно време, за да може земляните да забравят случая и да не направят връзка между него и настъпващата катастрофа. Трябват ни най-малко десет десетилетия, а може би петнайсет или дори двайсет.

Мандамъс се запъти да провери отново уредите си и да поднови връзката с транслатори номер шест и десет, които според него все още бяха проблематични. Амадиро го изпрати с поглед, пълен с презрение и силна неприязън.

— Да, но аз нямам пред себе си още двайсет или петнайсет десетилетия, нито може би дори десет — промърмори той на себе си. — Ти може и да ги имаш — но аз не.