Айзък Азимов - Роботите и империята

— Мисля, че тази концепция има сериозни слабости, приятелю Данил — отвърна Жискар, който през цялото време бе слушал, без да свали поглед от другия робот, — и едва ли е много надеждна… Но дори и да беше идеално обоснована, какво общо може да има тя с настъпващата криза, която се опитваме да проумеем?

— Ще те помоля за търпение, приятелю Жискар — каза Данил, — и ще продължа нататък. Факт е, че и синтезът, и атомното деление спадат към слабите взаимодействия — едно от четирите вида взаимодействия, които са основа на всички явления във Вселената. Следователно ядреният мултипликатор, който може да взриви термоядрен реактор, може да взриви и атомен.

Има обаче известна разлика. Синтезът протича само при свръхвисоки температури. Мултипликаторът взривява онази свръхнагрята част от горивото, която се намира в процес на синтез, плюс някаква друга част, която в първоначалния миг на експлозията се загрява дотолкова, че в нея също започва синтез. После веществото експлодира навън, а топлинната енергия се разсейва и останалото количество гориво не може да се възпламени. С други думи, взривява се само известно количество от термоядреното гориво, докато значителна част — може би дори почти всичката — не. Но дори и при това положение, разбира се, взривът е достатъчно силен, за да унищожи термоядрения реактор, както и всичко останало в непосредствена близост до него — като например кораба, който носи на борда си подобен реактор.

От друга страна, атомният реактор може да функционира при ниски температури, вероятно не много по-високи от температурата на кипене на водата, а може би дори при стайна температура. Тогава действието на ядрения мултипликатор ще засегне цялото налично атомно гориво. Всъщност дори атомният реактор да не е в действие, мултипликаторът ще го взриви. Доколкото успях да подразбера оттук-оттам, атомното гориво освобождава много по-малко енергия от термоядреното. Но въпреки това атомният реактор би предизвикал по-силен взрив, тъй като при него се взривява по-голяма част от горивото, отколкото при термоядрения.

Жискар кимна бавно с глава и каза:

— Всичко това може и да е така, приятелю Данил, но има ли на Земята атомни електроцентрали?

— Не, няма — нито една. Така твърдеше заместник-министър Квинтана, а енциклопедията, изглежда, потвърждава нейните думи. И наистина на Земята има устройства с термоядрено захранване, но не съществува нищо — абсолютно нищо, което да се захранва от атомен реактор, бил той голям или малък.

— Значи един ядрен мултипликатор не би могъл да постигне нищо, приятелю Данил. Дори да са безпогрешни, разсъжденията ти водят в задънена улица.

— Не съвсем, приятелю Жискар — възрази Данил сериозно. — Има още един, трети вид ядрена реакция, който трябва да се вземе предвид.

— Така ли? — запита Жискар. — Не се сещам за него.

— Не е лесно за сещане, приятелю Жискар, защото в кората на планетите от Външните и Заселническите светове почти не се срещат уран и торий, поради което естествената им радиоактивност е много ниска. Съответно въпросът не представлява голям интерес и никой не се занимава с него с изключение на някои специалисти по теоретична физика. Мадам Квинтана обаче ми каза, че на Земята уранът и торият са сравнително често срещани. А следователно естественият радиоактивен фон би трябвало да представлява важен фактор за екологията на планетата. Това е третият вид ядрена реакция, който трябва да се вземе предвид.

— В какъв смисъл, приятелю Данил?

— Естествената радиоактивност също е проява на слабите взаимодействия. Предполагам, че ядреният мултипликатор, който може да взриви термоядрен или атомен реактор, е в състояние също така да ускори процесите на естествен радиоактивен разпад до такава степен, че част от земната кора да се взриви — при наличие на достатъчно уран или торий.

Жискар изгледа Данил мълчаливо, без да помръдне. Накрая каза с притихнал глас:

— Значи според теб д-р Амадиро възнамерява да взриви земната кора и да направи планетата необитаема, като по този начин осигури на космолитите господство над Галактиката.

Данил кимна.

— Или ако няма достатъчно уран или торий, за да настъпи мощна експлозия, поне ще се стигне до повишаване на радиоактивността. От своя страна, това ще доведе до образуване на излишък от топлина, което ще промени климата, и на излишък от радиация, което пък ще предизвика ракови заболявания и уродства. Макар и по-бавно, целта ще бъде постигната.