Айзък Азимов - Роботите и империята

Гладиа се мушна в леглото, притеснена от липсата на определени удобства, което можеше да я принуди да излезе в коридора посред нощ.

Дали на повърхността беше нощ, зачуди се тя точно преди да заспи. Или това бе някакъв регламентиран за конкретната стоманена пещера „период за спане“ за разлика от природния навик, създаван в течение на стотици милиони години, през които хората и техните прадеди са живели на повърхността.

И тя заспа.

Данил и Жискар не спяха. Данил бе открил в апартамента компютърен терминал и прекара половин час пред него, погълнат от разучаването на непознатата система по метода на опита и грешките. Нямаше никакви инструкции (на кой ли му трябваха, след като всяко хлапе ги научаваше още в началното училище?), но за щастие се оказа, че разликите с аврорианската система не са съществени. Най-сетне той успя да се включи в справочния отдел на Градската библиотека и да извика енциклопедията. Изминаха часове.

Хората бяха потънали в най-дълбок сън, когато накрая Жискар заговори.

— Приятелю Данил — рече той.

Данил откъсна поглед от компютъра.

— Да, приятелю Жискар?.

— Трябва да поискам обяснение за твоите действия на балкона.

— Ти погледна към тълпата, приятелю Жискар. Аз проследих погледа ти, видях оръжието, насочено към нас, и незабавно реагирах.

— Точно така, приятелю Данил — каза Жискар, — и с известни допускания мога да разбера защо се хвърли да предпазиш точно мен. Да започнем с факта, че атентаторът беше робот. В такъв случай, както и да е програмиран, той не би могъл да се прицели в никое човешко същество с намерението да го улучи. Отпада и вариантът да се е целил в теб, защото човешкият ти вид е достатъчен, за да активира Първия закон. Дори атентаторът предварително да е знаел, че на балкона ще има хуманоиден робот, той не би могъл да е сигурен, че това си точно ти. Следователно щом роботът е възнамерявал да унищожи някой на балкона, този някой можех да бъда единствено аз — очевидно робот — и затова ти моментално се хвърли към мен.

Или да започнем с факта, че атентаторът е аврорианец — все едно дали робот или човек. Заповедта за покушението идва най-вероятно от д-р Амадиро, тъй като той е склонен към екстремални прояви на своите антиземни възгледи. Освен това ние го подозираме, че участва в заговор за унищожението на Земята. С основание можем да смятаме, че д-р Амадиро е научил от мадам Василия за моите по-особени способности. Следователно съвсем логично е, че той се стреми към моето унищожение на първо място, тъй като естествено аз представлявам за него по-голяма заплаха от всеки друг — било човек, било робот. Разсъждавайки по този начин, ти решаваш да ме предпазиш… И наистина смятам, че ако не ме беше съборил на земята, изстрелът щеше да ме унищожи.

Но, приятелю Данил, не е възможно да си знаел, че атентаторът е робот или дори аврорианец. Тъкмо бях доловил някаква странна аномалия сред общия фон от човешки емоции и тъкмо я бях определил като типична за мозъчната дейност на един робот, когато ти се нахвърли върху ми. Едва по-късно успях да ти го кажа. В началото не е било възможно да си помислил друго, освен че някой е насочил към нас оръжие и че този някой неминуемо е землянин. Но в такъв случай логичната мишена е мадам Гладиа, както всъщност всички останали на балкона и си помислиха. Тогава защо я пренебрегна и защити мен вместо нея?

— Приятелю Жискар, ето какво си помислих аз — отвърна Данил. — Генералният секретар бе споменал, че аврориански двуместен модул е кацнал на Земята. Веднага предположих, че д-р Амадиро и д-р Мандамъс са дошли на планетата. А това би могло да има само едно обяснение. Независимо в какво точно се състои, техният план е вече напълно или почти напълно узрял. След като ти пристигна на Земята, приятелю Жискар, те също са хукнали насам — за да се погрижат незабавно да осъществят плана си, преди да си имал възможност да го осуетиш благодарение на телепатичните си способности. Те биха се опитали да те унищожат, с цел да се подсигурят. Затова когато видях насочено оръжие, веднага скочих да те изместя от прицела.

— Първият закон би трябвало да те накара да се погрижиш за мадам Гладиа — възрази Жискар. — Независимо от всичките ти разсъждения, независимо от всичките ти догадки.

— Не, приятелю Жискар. Ти си по-важен от мадам Гладиа. Всъщност в този миг ти си по-важен от всички останали човешки същества. Ако някой изобщо може да предотврати унищожението на Земята, това си ти. И понеже съзнавам потенциалната ти значимост за човечеството, когато съм изправен пред избор, Нулевият закон изисква от мен да защитавам на първо място теб.