Айзък Азимов - Роботите и империята

— Приемам този факт, мадам.

— Ще отговаряш ли на въпросите ми, Ърнет? Ще изпълняваш ли заповедите ми?

— Да, мадам, стига да не противостоят на други, противоположни.

— Ще ми отговориш ли, ако те попитам къде се намира базата ви на Земята?

— Не мога, мадам. Същото важи и за всякакви други въпроси, които засягат господаря ми. Всякакви.

— Разбираш ли, че твоят отказ да отговориш ще ме разочарова силно и ще разколебае законното ми право да очаквам от роботите преданост?

— Разбирам напълно, мадам — отвърна роботът едва чуто.

Гладиа погледна към Данил.

— Да опитам ли?

— Нямаме друг избор, мадам Гладиа — каза Данил. — Ако опитът се окаже неуспешен, положението няма да стане по-лошо.

— Ърнет, нямаш право да ми причиняваш болка, като отказваш да ми разкриеш местоположението на вашата база — гласът на Гладиа отекна повелително. — Заповядвам ти да го кажеш!

Роботът се вцепени. Устата му се отвори беззвучно. После още веднъж и накрая той прошепна дрезгаво: „…миля…“. Третият път отворената уста остана безмълвна и повече не се затвори, блясъкът в очите на атентатора угасна и те безизразно се изцъклиха. Леко повдигнатата му ръка се отпусна.

— Позитронният му мозък изключи — каза Данил.

— Необратимо! — прошепна му Жискар. — Направих всичко възможно, но не успях да го удържа.

— Останахме с празни ръце — отбеляза Андрев. — Не знаем къде се намират останалите роботи.

— Той каза „миля“ — подхвърли Д.Ж.

— Не познавам такава дума — каза Данил. — Не е на стандартния галактически, който се говори на Аврора. Думата означава ли нещо на Земята?

— Може да се е опитвал да каже „мисля“ — изтърси Андрев, — или например Мили. Навремето познавах един човек, който се казваше Мили.

— Не виждам каква връзка може да има някоя от тези думи с отговора на въпроса или дори само с част от него — възрази Данил сериозно. — Нито пък долових следа от други звуци в думата.

Един възрастен землянин, който до момента беше мълчал, плахо се намеси.

— Струва ми се, че миля е древна мярка за разстояние, роботе.

— Какво разстояние покрива, сър? — попита Данил.

— Не знам — каза землянинът. — Мисля, че повече от километър.

— Не се ли използва вече, сър?

— Не, излязла е от употреба след предхиперпространствената епоха.

Д.Ж. замислено подръпна брадата си.

— Понякога се използва. Поне ние, на Бейлиуърлд имаме една стара поговорка, която гласи: „На косъм или на миля, разминало се.“ Означава, че ако си се разминал с някакво нещастие, все едно дали е било в последния миг или преди това. Винаги съм смятал, че под „миля“ се има предвид нещо много голямо. Ако наистина е мярка за разстояние, фразата става по-ясна.

— Щом е така — каза Гладиа, — атентаторът може да се е опитвал да каже именно това. Сигурно е искал да изрази своето задоволство, че всичко се е разминало; че нарочно се е разминал с целта, с което е успял да изпълни нарежданията на своите господари… Или е имал предвид, че тъй като нямаше пострадали, разминаването с целта е било равносилно на това, ако изобщо не беше стрелял.

— Мадам Гладиа — каза Данил, — надали робот, произведен на Аврора, ще използва изрази, които може и да се срещат на Бейлиуърлд, но за които на Аврора определено никой не е чувал. Освен това едва ли би философствал в критичното си състояние. Беше му зададен въпрос и единственото, което той може да се е опитвал да направи, е било да отговори.

— Да, да — съгласи се Андрев, — може би наистина се е опитвал да отговори. Сигурно е искал да каже, че базата се намира на някакво определено разстояние оттук. Еди колко си мили.

— Но тогава защо е използвал архаична мярка за разстояние? — възрази Д.Ж. — За тази цел аврорианците използват единствено километри, същото важи и за техните роботи. Всъщност — продължи той малко припряно — роботът много бързо изпадна в състояние на пълна дезактивация и може просто да е издавал случайни звуци. Безполезно е да търсим смисъл, след като такъв просто отсъства… А сега искам да осигуря на мадам Гладиа възможност малко да си почине или поне да я изведа от тази стая, преди целият таван да се е срутил.

Хората бързо излязоха. Данил изостана малко назад и се обърна към Жискар.

— Отново провал! — прошепна той.

Животът в Града никога не замираше напълно, но имаше периоди, когато светлините помръкваха, денонощният шум на експресните магистрали заглъхваше, а вечният тътен на машини и хора стихваше. В десетки милиона апартаменти хората спяха.