Айзък Азимов - Роботите и империята

Андрев отпрати охраната с ръка и рязко запита:

— Това ли е той?

— Няма никакво съмнение, че това е индивидът с бластера, сър — отвърна Данил. — Оръжието беше на земята до него, а хората наоколо са видели с очите си действията му. Той самият също си призна.

Андрев изгледа арестувания с недоумение.

— Колко е спокоен. Направо не прилича на човек.

— Той не е човек, сър. Робот е, хуманоиден робот.

— Но на Земята няма хуманоидни роботи… Освен теб.

— Този робот, господин Генерален секретар, е произведен на Аврора като мен — обясни Данил.

Гладиа се намръщи.

— Но това е невъзможно. Те не могат да заповядат на един робот да ме убие.

— Аврориански робот, програмиран специално… — избоботи Д.Ж. сърдито, свойски прегърнал Гладиа през раменете.

— Глупости, Д.Ж. — прекъсна го Гладиа. — Невъзможно е. Аврориански или не, специално програмиран или не, никой робот не може да направи умишлен опит да нарани човешко същество. Ако този робот действително е стрелял по мен, трябва нарочно да не ме е улучил.

— Но защо? — недоумяваше Андрев. — Защо да не улучва, мадам?

— Нима не разбирате? — възкликна Гладиа. — Който и да е инструктирал робота, явно е съзнавал, че дори само един опит за покушение би бил достатъчен, за да осуети плановете ми на Земята. А те са целели именно това. Не могат да заповядат на един робот да ме убие, но могат да му заповядат да не ме улучи. И щом така са щели да провалят програмата ми, друго не им е трябвало… Само че няма да стане. Няма да го допусна!

— Не се прави на герой, Гладиа — каза Д.Ж. — Не знам какво ще опитат следващия път, а за нищо, абсолютно нищо на света не бих искал да те загубя.

Гладиа поомекна.

— Благодаря ти, Д.Ж. Ценя твоите чувства, но ние трябва да поемем риска.

Андрев задърпа ухото си очевидно объркан.

— Какво ще правим? Земляните няма да преглътнат лесно факта, че хуманоиден робот е използвал бластер сред цяла тълпа народ.

— Няма никакво съмнение — съгласи се Д.Ж. — Затова по-добре да не им казваме.

— Неколцина поне би трябвало вече да знаят, че става дума за хуманоиден робот — или поне се досещат.

— Не можете да спрете слуховете, господин Генерален секретар, но няма защо да ги потвърждавате официално.

— Ако Аврора е готова на такива крайности, за да… — започна Андрев.

— Не Аврора — прекъсна го бързо Гладиа. — Само някои среди на Аврора, само пожарлиите. Знам, че и сред заселниците има такива войнствени екстремисти, а вероятно ги има дори и на Земята. Не наливайте вода в мелницата им, господин Генерален секретар. Аз отправям апел към огромното мнозинство здравомислещи хора и от двете страни; не бива да предприемаме нищо, което да отслаби въздействието му.

Данил, който през цялото време търпеливо изчакваше, най-после намери достатъчно дълга пауза, за да се включи.

— Мадам Гладиа, господа, много е важно да разберем от този робот къде се намира базата му. Възможно е да има и други като него.

— Ти не го ли попита? — каза Андрев.

— Попитах го, господин Генерален секретар, но аз съм робот. Един робот не е длъжен да отговаря на въпросите на друг. Нито е длъжен да изпълнява заповедите ми.

— Добре, тогава аз ще го попитам — каза Андрев.

— Това едва ли ще помогне, сър. Роботът е получил най-строги заповеди да не отговаря, които вероятно няма да бъдат изместени от вашите. Вие не познавате съответната фразеология и интонация. Мадам Гладиа е аврорианка и знае как да го направи. Мадам Гладиа, бихте ли попитали робота къде се намира базата му?

Жискар се обърна към Данил съвсем тихо, така че никой друг не го чу.

— Вероятно е невъзможно. Сигурно са му заповядали да изключи необратимо, в случай че започнат да го разпитват прекалено настойчиво.

Данил извърна рязко глава към Жискар.

— Можеш ли да го предотвратиш? — прошепна той.

— Едва ли — каза Жискар. — Фактът, че е стрелял с бластер срещу човешки същества, е увредил мозъка му физически.

Данил се обърна отново към Гладиа.

— Мадам, бих ви посъветвал само да пробвате, а не да го притискате грубо.

— Ами… да видим — колебливо рече Гладиа. Обърна се към робота, пое дълбоко въздух и попита тихо, но категорично:

— Как да се обръщам към теб?

— Наричат ме Р. Ърнет Втори, мадам — отвърна роботът.

— Позна ли, че съм аврорианка, Ърнет?

— Наистина говорите като аврорианка, мадам, но не съвсем.

— Родена съм на Солария, макар че съм живяла двайсет десетилетия на Аврора и съм свикнала да ме обслужват роботи. От най-ранно детство разчитам на ежедневните им грижи и подчинение. Никога не съм оставала разочарована.